Митологията на дорийските племена не е някаква наследена старина. Още със слизането на брега на Балканите дорийците усвоили местния фолклор и го пригодили за своите нужди и вярвания. Една част от божествата взели назаем, както по имена, така и по роля. Дряга част били техните стари богове. Оказва се обаче, че битката между титаните и богоовете съвсем не е случайна -именно това е възможната причина за бягството на дорийците от тяхната стара родина в сегашните земи на Елада. Все още тази родина от която идват дорийците е неизвестна до ден днешен в науката. Има яснота единствено, че те са индоевропейско по произход племе от земите на Близкия изток.  
Каква е революцията в историята, която извършва  Прометей и за която е наказан от боговете.
Лесно е да се обясни, защо боговете и отъждествените с тях царски династии са възнегодували срещу прогреса. Така те са могли да държат във зависимост своите поданници, които са изпадали в по-голяма нужда от старшинството и политиката на комуналното управление. Очевидно Прометей е обвинен в либерализъм, което е довело до изселването на дорийците от близкия изток в Мала Азия и Балканите. Но личната съдба на дорийците не е така важна, както загатването на особен раздел от историята на човечеството.
В ранното развитие на цивилизацията, основен двигател била комуналната, обществената организация на племенните общности. Човек все още не владеел изкуството на огъня и бил суровояд. Това са най-тъмните години от развитието на човечеството. Именно за тези времена ни говори митът за Прометей.
но заедно с причтата ние  намирме обяснение, защо дълги години Европа остава безлюден континент. В самата зора на развитието на човешките племенни общности суровоядството бил основен хранителен навик, тъй като човека не можел да използва огъня - боял се от него. Този момент може времево да бъде съотнесен с периодите преди палеолита. 
Заради невъзможността на организираните племенни общности да се справят със суробите ледникови условия на Европа, най-гъсто населени били само Балканите и прилежащите съседни брегове на Апенините, тъй като високите и мразовити Алпи спирали похода на индоевропейските племена.
Заселването на Заледена Европа като масово явление с наблюдава чак след края на Холоцена със затоплянето на климата. Преди това континента бил спорадично заеман като територия особено в топлите сезони. Няма материални свидетелства за сезонните миграции, но по силата на логиката следва да допуснем този процес като абсолютно закономерен.
Въпреки, че в Европа са намерени фосилни останки на кроманьонци от преди четиридесет хиляди години, на хайделбергски човек от преди 500 000 години и на неанделталци,именно ледения климат е водил до сезонни миграции на примитивни племенни общини. С преминаването през медно-каменната и желязна епохи се съдава възможност за разгръщане на солидна материална култура и Европа масово е заселена от трайно поселение едва преди 3000-4000 години с развитие на трайно селско и градско поселение.