Спорейки с интересното момиче, носещо странното име Зеленика, по повод на богатството завещано от Зигмунд Фройд на внука си Люсиен Фройд в размер на 30 000 000, реших да предам спора директно тук. Трябва само да напомня, че ако някъде следите на спора се губят е нужно да се погледне постинга със заглавие:" Как дивана на дядо може да те направи по-богат от всяко друго имане".

2. zelenika - Много хубава ода за дивана
А картината е доказателство, че ако получиш в наследство от дядо си освен диван и гените му няма значение дали ще дършиш в ръка перо или четка.
Мисля, че внукът е виждал тази жена многократно при дядо си. Разбира се по онова време тя е била будна и облечена. Не познавайки голото женско тяло дори в идеални форми още тогава се чудел как ли изглежда съблечена и когато пораснал задоволил това си любопитсво. Така задоволил и нашето. Наблюдавал я дълго и внимателно, за което говори точния рисунък и това, че жената е заспала. Защото, когато започнал картината тя гледала. Сега гледаме ние една обикновенна жена, с изгорели от слънцето ръце и деколте, която не ни натрапва голотата си, не лежи в предизвикателна поза с очи вперени в зрителя, а просто спи. На един великолепен диван, няма съмнение по въпроса. 3. apollon - Аз мисля точно обратното в първата ... Аз мисля точно обратното в първата част на твоя коментар и мисля точно като теб точно от средата на коментара ти - и аз не знам защо - обясни си ти - ще си обясня и аз 4. zelenika - ДНК помни повече, отколкото индивида Не мисля, че някой да ти даде идея е достатъчно. Необходимото, но не достатъчно условие. Нямаш ли го наблюдателния поглед към света, способността да анализираш, умението да намираш верния път, желанието да работиш до край. Повечето от тази умения се наследяват.
Тук се сещам за две разменени поздравителни писма. Айнщайн написал на Чаплин : Филмът ви е разбираем за всички в света и Вие несъмнено ще станете велик човек", на което Чаплин отговорил "Аз се възхищавам на Вас още повече, вашата Теория на относителността никъде по света не разбира, а Вие все пак станахте велик".
Модели за великолепни произведения има много, защо тогава толкова трудно се раждат нови творци? Същото важи и за откритията. Защото зависи не от броя на падналите по главите ни ябълки, а от главите, които са пострадали.

5. apollon -Много добре разбирам твоята насока на разсъждения - дядото дава не само готовия опит на внук, но и своите таланти, заедно с ДНК. Но аз нарочно те отстранявам от погледа ти за ДНК. В случая не само той е важен, в случая не само ДНК пренася информацията, а наследените готови социални формули, които се пренасят по една невидима, неуловима ДНК, много по-финна и по уязвима.
Защо казвам, че ДНК е по добре да се изключи. Защото тя е субстанциална, тя присъства в релацията дядо-внук и не е нужно да бъде повдигана. Но въпросът за социалното предаване на опита вече е една напълно невидима и податлива само на свободната воля идея. За нея първо и най-важно условие е желанието на дядото . Той е носителя, той е и предавателя. Внукът, ако не е припознат или доведен, също трябва да има в готовност за развитие съзнанието на дадо си - с други думи той е най-добрия избор на дядото за развитието на собствените му идеи - внука и никой друг . И тай-като внукът е гол охлюв върху гола нива, за да придаде цялата си сила на детето си, което дядото вижда още по-ясно през едно поколение, внука бива снабден от дядо си с бронята на неговия социален опит. Внукът е изораната и собствена нива, готова и акцептабилна за социалния посев на дядото. Но дядото, а не внукът контролира, води и реализира целия този процес. Внукът ползва наготово. Така че тук никой не спори за кооперацията между биологичната и социалната ДНК. Но те не са безусловно свързани и взаимозависими.  Едната се реализира в 50 до 90 %, а втората само в един 1-2% от случаите със живите хора.
7. apollon - Ние двамата с теб и другите с нас не можем да останем на предметното равнище на един диван - той беше само един отскок, трамплин, до който и чрез който да се доберем до една така лесно забравена социална ДНК на богатството.


:)Теб обаче ти хареса дивана и тва си е, не си се отказваш от него и тва е - този факт много радва - и аз един път да стана свидетел на рядко явление - "диванофилия".