Димитър Георгиев - Даков

За да се разглеждат случаите на депривираното детство, преди това е нужно да се изясни въпросът с детството, при ето липсва депривация.
Детето възприема родителя като част от своята идентичност. Особено важно е да се подчертае, че родителя, макар да притежава собствена идентичност, съзнателно се принуждава да въприема себе си като част от детето - родителя идентифицира себе си като част от детето. В този смисъл детето е огледало, в което се отражава идентичността на родителя. Когато осъзнае ефекта на присъствието си в детето, родителя започва с една голяма кошница да извършва манипулации върху детето. В този случай е борбата детето да не отражава другия родител и партньорството между тях е само привидно, защото и двамата, често от егоистични позиции водят борба за "огледалото". Ето тази борба засява корените на празнотата в детската душа и нейната ранна амбивалентност. Това не е изцяло негативно явление, защото комичните страни на такова съперничество сами могат да убедят всички страни в опората на здравия разум, което е валидно най-вече за детето и му помага за по-лесното откъсване от двата готови и лесно пригодени модела на родителите му.
В ранното детство детето възприема връзката с неговия родител като едно цяло. Казвам единия родител, защото най-често детето само избира към кой от двамата родители да се привърже. Най-често този родител е майката.  Разбира се това е един продължителен процес на приближаване и отдалечаване, в който като принципа на махалото по-честото преминаване през равновесната точка, закалява собствените черти и устойчивост на характера в самостоятелната детската идентичност. 
От ранна детска възраст обаче със нарастването на автономността, детето освен идентификацията с родителя, започва да подбира качествата, които на него му харесват и започва да изгражда себе си в идентичности. Това до голяма степен е отговор на въпроса как детето избира съзнателно качествата, с които то се идентифицира. Така в ранна детска възраст релацията майка-дете може да бъде оприличена като сфера. С постепенното напастване на автономността на детския индивид в детето протича самостоен процес на идентификация. То държи не на това което мама и тате могат, а на това какво може то самото. С времето тази сфера постепенно придобива формата на р-орбитала или пулсар главно във неговата форма.

Общ модел на психичния живот майка-дете. В началото детето е неразривна част от майчиния психичен живот и напълно с идентифицира с нея - червената сфера. С течение на времето и при протичане на етапите на автономия, идентификация и елекция, детето и майката разтягат червената сфера в два оранжеви облака, свързани помежду си.

По време на цялото детство обаче в тази р-орбитала сферите на майката и детето са свързани в една неразривна и цялостна връзка на прехождане от едната сфера в другата. Тази връзка продължава да присъства във всички мъже и жени, които продължават да живеят несамостоятелно със своите родители и изграждат своите семейства там. В този смисъл несамостоятелния начин на живот уврежда идентификационните модели на тези индивиди до края на живота си, тъй като непрекъснато са свързани с един от своите родители в неразривен идентификационен континунум. При тях е невъзможен самостоен личностен процес на пълно идентификационно кодиране - "те живеят като продължение живота на родителите си" и "кретайки с бастун се мъчат да подслонян своята идентификация в този изкривен модел на битуване".
Да се върнем пак към формата на р-орбиталата. Когато един родител притежава едно качество, в ранното детско съзнание, то е свойство и на детето, защото сферите на психичния живот в релацията дете-родител са припокрити. С времето и натрупването на достатъчно автономност, детето започва готовото набиране на качества във връзка с родителската проекция върху детето. Детската автономност обаче отхвърля голяма част от тях, заради генетичния потенциал на другия родител, кодиращ по-доброто извъшване на определени дейности от готовия родителски модел. Реално се случва така, че модела на мама и тати е по-добър, а природата чрез конкуренцията на запаса от вътрешни способности на детето, го прави по-можещо и по-способно в определени качества.
Но идва ред на най-важното. Как детето избира ревелентните за него качества. Ако родителя притежава едно качество, детето го приема за свое собствено наготово, ползвайки съвпадението на сферите на психичния живот при него и родителя му. В процеса на автономност детето се стреми усвоените преди това наготово от родителя качества да ги дистанцира от себе си. С други думи ако майката е приказлива и недобър слушател, дъщеричката й ще се стреми към по-резервирано словесно поведение и вербализация. Именно във фазата на автономност и протичащата с нея идентификация карат детето да избира коренно различно качество от готовия модел на родителя, с който то до този момент е боравило.
Трябва обаче да се разясни най-важното. Процесът на дистанциране на детето от възприетия наготово родителски модел в процеса на автономия и идентификация касае само позитивния избор. Ако детето не осъзнае негативността в отрицателните качества, възприетия от родителя, то автономността не може да повлияе негативния избор, тоест кръгъ от качествата на родителя, с който е протекла ранната идентификация на детето. С други думи негативната компоненти (качества), които са общи за родителя и детето се онаследяват пряко и при тях има пряка идентификация, като в този случай в отсъствието на осъзнаване липсва негативен избор, защото той пряко се "онаследява".
В течение на времето двете прилягащи една към друга сфери на психичния живот при детето и майката в идеалния случай, започват да се разделят и заприличват на хоризонтална равновесна рх-орбитала - детето вижда в майка си черти, котио са чужди нан ея самата от потребностите възникнали в процеса на автономността, а майката все почеве забелязва идентификационни черти, неприсъщи за нея - детето "огледало" за нея изчезва. С течение техните идентичности бягат в две противоположни посоки, движени от центробежни сили като накрая новата и старата идентичности заемат крайните най-отдалечени точки на тази орбитала.
Щом детето забележи, че мама има качество, което е или "недостижимо", или "неразбираемо" за него, детската психика по директната връзка между двата "орбитални"облака веднага се възползва от това качество и го има готово, с тази разлика, че е налице елекция. Щом "мама" има това качество, за да се изпълнят целите на автономия, идентификация и сепарация - отделяне от майчината идентификация, детето се насочва по-необходимост към противоположното качество на притежаваната от майката конкретна атрибуция. Получава се съзнателна психологическа амбивалентност - "аз съм такъв, какъвто е образа на водещия родител, но аз съм различен и мога да бъда и друг, напълно различен, от това което е водещия родител".
Единствено когато липсват качества ли тези качества са отрицателни, не е възможна нито селекция, нито елекция, защото няма как да се избира от нищото. В случая с отричателните качества детето няма оценъчна морална система, с която да отсъди по своя вътрешен морален закон дали това е позитивно или негативно, защото основния му носител е част от него самия - майката.

окончателен вариант на статията

http://www.youtube.com/watch?v=LwP5J5dnl7s&feature=player_embedded
-струва ми се ,че тази песен допълва статията ,ако ли не -нека остане само поздрав за добрия постинг

Илиадче, падаш си по мойте десетки :)