Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2009 13:44 - Стихове за предателството
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 6760 Коментари: 1 Гласове:
3

Последна промяна: 14.11.2009 20:03


Предаващите мнимо

Красиви жестове останали напусто,
когато фалша изоставям ми е густо,
не вярвам в ничии увещания и думи,
те всички искат да предават мними.

Безгласния почин към Юда

Сатрапи, фарисеи и неверни твари,
кръжите покрай мен подобно врани,
търсите край мен интригата,
която ненавиждам и обезумявате,
че я няма пред очите ви.
Сатрапи, фарисеи и врагове презрени,
крачите край мен в кръг подобно на лисици,
виждате, че сирене за вас у мене няма.
Тогава ще се изниже
върволицата от хиляди предатели,
които без причина и без вкусна печалба,
ще ме предадат трикратно,
заради великото преклонение
към собственото си предателско изкуство.
 

Без предателство

Пазиш твойто чувство на любов,
обрулвана от ветрове и урагани,
преследвана от демони и чакали,
в тялото, в душата и в съня
пазиш своето безценно благо,
не питаш себе си за болките
износени във теб,
не броиш сълзите
паднали в краката ти,
а като фанатик пренасяш
твойта вяра в любовта,
без да я оставиш
във ръцете на предател.

Бруте - брате

Бруте - брате,
мой сатрапе,
седиш и повеляваш съдбините
на невинните
и колко пъти си тренирал похода
срещу наивниците разни,
и колко здраво стискаш ножовете
за гърбините чужди,
и само колко хляб и упражнения са минали
за славата, мощта и мярата
на твоето предателско изкуство,
сега застанал вещ пред мене,
чакаш своя звезден миг,
да ми услужиш с ножа и ръката
и виното божествено
да изтече наволя,
но питам кой е тоя дето позволява
така безмерно и безценно,
вино с толкоз труд да се излива
във земята.
 

Бруте - приятелю. Приятелство - как може
ти само да си смъртта,
подавам аз ръце към теб,
поднасям на тезгях
наивната невинност
и чакам да не бъда сам
със теб приятел и другар,
но ти надсмиваш се
и плащам своята горчива дан
за всеки твой изгоден жест,
за всяка твоя юдена целувка,
аз плащам час по час
във огорчение и във валута,
задето змия не бих понесъл в скута,
но съм допуснал нечие човешко
квазимодо,
поради зла преценка,
да прави сцена с мойто харакири
от ножа на приятеля
загрижен за смеха на мелодрамата,
но аз приятелю ти бях подобен враг,
дали ще можеш да изпиеш чашата
с твоите горчиви сълзи.
Къде отиде образа човешки в теб,
когато цял живот го носиш като маска
и аз не разпознавам в теб
твойта майчина закваска
и твоя изветрял човешки помен,
и ето стигнах да те моля запоследно,
да бъда истински приятел верен
със твойто куче с истинска муцуна.

 



 






Тагове:   стихове,


Гласувай:
3



1. zelenika - До дъно
13.11.2009 17:00
Вдигам чаша за последно
в името на старото приятелство.
Вино, отрова или сълзи ще отпия
предпочитам да не знам.
Съдбата ми горчива е предречена от онзи миг,
във който те видях.
Ako сега е време сметката да плащам,
нека аз и ти сме квит!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14465428
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031