Кръстосвайки коридора - Across the hall -филм от 2009

Ако започна с това, че филма е прекрасен, все едно да ви натъпча обувките със сметанови кексчета и да ви накарам да си направите една градска разходка. Защото произведението е класика в криминалетата.
Но всъщност филмът крие една особено завоалирана ирония.
Въпреки, че извършителя на престъплението триумфира, той също е измамен. Като съвсем странни създания, в този филм ще видите и жени, които спятс най-добрите приятели на своите съпрузи, за да могат да си докажат, че истински ги обичат. Разбира се има и други, които спят със своите любовници, за да си докажат, че въобще не обичат своите мъже, но този случай е от първите. Извадете си брендитата от хладилниците и почерпете своите женски половинки до вас - ако има други и тях почерпете от куртоазия - всички биха го заслужавали. Това разбира се е само потвърждение на факта, че една жена не знае какво иска до момента, в който даден мъж не е застреля в десетка - само, че тогава е вече твърде късно за любов. Защото любовната тръпка трае само до момента на застрелването- поне при повечето нормални жени е така.
И да не се отплесваме се връщаме на съпругата, която преспива с най-добрия приятел на мъжа си, за да се увери за последно, че тя действително е влюбена. За фабулата и развитието на филма,  нейната констатация няма никакво знамение. Защото жените не са извършители на престъпления - те само страдат от тях или принуждават други да извършат мръсната работа, като и в двата случая страдат истински от скрупули. Напомням на мъжете, които слаби сърца да не гледат филма, защото филма си е мъжки, само дето разсъжденията и последствията са женски. Уви, това е съвсем нормално когато неподготвен средностатистически мъж бива вкаран във жестоката фабула на престъплението - той никога не може да бъде подготвен, на него, особено на средностатистическия не му е хрумвал план за осъществимо и успешно завършено престъпление - това касае повечето разсъждаващи лица със изпълнение на средностатистически ангажименти. Разбира в този текст и контекст коментирам персонажа Джулиан, защото неговата най-добра приятелка Тери Бери, ще излезе най-съобразителна от всички. В даден момент престъпникът избира самосъхранението пред уж неволния акт на убийство - дълбоко в съзнанието му смъртта на жената е детерминирана безпрекословно.
Набеденият започва да носи кръстта на чуждото изкупление, осъзнавайки по-добре своята собствена и двойна игра в любовния триъгълник . Някои жени са дотам перверзни - те разбира се отличават от нормалните жени с малкоповече стаж в любовната сфера, че обичат да се наслаждават на запознанствата, които организират специално за целта между техните любовници и съпрузите си, във старанието в крайна сметка едно такова приятелство да прерасне във вечна дружба от типа "найдобрия ми приятел е любовник на жена ми, без да подозирам". В други случаи същите тези жени ще ви изненадат съвсем внезапно със скрития им интерес къ американските пениси например, уж че техните нагледни характеристики твърде много ги смущават при закупуването на специалните им играчки. Живот - кво да се прави, режи го, беси го, той си е гладна кучка и вие, при това срещу луната, не срещу слънцето.
Спасявайки кожата си, любовта на съпругата му доказана по безпорен начин не може да огрее Тери в часа на престъплението, но какво ли според мен може да ме е трогнало в този филм. Естествено трогна ме великото, защото този филм е добър. Дано забележите колко невидимо внимание отделя камерата на "чашката в коридора", съпоставена с една друга сцена, която се случва само веднъж във филма, която аз наричам "от коридора най-добрия влезе със покана или без". Когато вървите в коридор със стаи от двете страни всеки минувач може да бъде изненадан, затова бъдете внимателни и ходете бързо по коридорите. :)
Извършителят на действието беше тотално уверен в себе си, че ще убие причинителя на своето страдание - не напразно държеше в ръката си пистолета на най-добрия си приятел. Защото когато разочарованието е двойно и предателството също - приятелско и любовно, тогава бариерите рухват стремглаво.
И въпреки всичко живота прави така, че изненадва всички, а те са тотално неподготвени. Любовникът се радваше на своята маска, че има жената на най-добрия си приятел и може да има всичко в една такава двойно мръсна игра, ходейки по улиците ненаказан. Убиецът желаеше смъртта, в желанието си да убива не можа да види любовта на жена си, която именно твърдеше, че обича убиеца си, за съжаление доста късно, а дори въоще не си призна на този, който трябва. Джун която обичаше умря в тази си своя погазена и изгаврена любов.
Разсеяното пиколо скри няколко малки тайни от полицията, които щяха да оплетат дните от неговия отчаян живот в мрежите на съмненията и несподелената вина. УБиецът кръстосваше земята под себе си, която гореше с едри пламъци, знаейки че нито той ще обича, нито някога ще бъде обичан.
Въобще един красив филм. Гледайте го.  И нека ви пази господ от безсъвестни изроди. Тогава наистина сте улучила джакпота на своите мечти и края на свойте тревоги.