Власста не е способна да защити гражданите си относно конфиденциалността на тяхната личнаимформация, състояща се в ЕГН, трите имена и адреса на местоживеене. Това в особена сила е валидно, когато гражданите подават писмени или устни сигнали към органи, организации, обществени институции. Най-драстичен пример в това отношение са жалбите отправяни от гражданите по повод на нередност на даден физически или юридически субект в държавата. Конфликтът на интереси не може да бъде преодолян от институциите, а често поради невнимание или липса на обучение, служителите по погрешка или несъобразителност упоменават отсрещната страна за личните данни на жалбоподателя. Това е само едно малко доказателство, че в България човек не може да е анонимен. Това особено е валидно за органи като инспекция по труда, пощи, далекосъобщения, мобилни оператори, фирми с корпоративни интереси, използващи лесния достъп до данни на своите клиенти, за да комуникират с тях и да им изпращат рекламни материали и предложения за промоции.
И това състояние не бива да ни учудва, тъй като вместо само органите на полицията, съда и банките да боравят с личните данни на гражданите, реално всяка една институция изисква данните на лицето. При това като се почне от аптеката, през застрахователя и се стигне до най-обикновена фактура, където именно фирмените данни биха могли да бъдат използвани, вместо тези данни от личен характер. Все още е цяло чудо, че супермаркетите не изискват вашите лични данни при всяко едно ваше пазаруване, за да са сигурни в личното потребление, но този ужас се изпълва, когато веригата от магазина предлага кредитен лизинг, където отново се вземат вашите лични идентификации. Каква по-голяма свобода на личността от тази.
Но усилията не спират дотук - мобилните оператори вече са задължени от държава да притежават ЕГН на всеки един свой потребител. С други думи абсурдите растат под най-различни предлози и обяснения. ЕГН-то е превърнато в своеобразна разменна монета между институциите - плащате си тока, искат ви личната карта, внасяте депозит, отново ви искат лична карта. При някои банки обаче депозирането на сума в сметка не е основание да се поиска лична карта, при което всеки теоретично може да захрани сметка на друг титуляр, без да може да се обясни произход на средствата.  Излишно е да говорим, че нотариуси вече изпродадоха голям брой чужди апартаменти на техни съвсем нови собственици, при което се създава неразрешим от държавата казус. В своята увереност институциите да боравят с точните лични данни на гражданина, без възможността да бъдат опазени, самата лична гражданска сигурност оставя в безтегловност. На фона на нормалните и лигитимни лични документи, се срещат значителен брой фалшификати в обръщение, които не могат да бъдат разграничени.
И накрая, това за което вестниците пишат всеки ден. Дълбокото приятелство между униформените лица и техните престъпни контрагенти, води до феноменални порочни практики при подаване на сигнали за злоупотреби, кражби или други обществени нередност. Така например съсед станал свидетел по време на обир на своя съседка, се обажда на съответните органи да увери, че е станал свидетел на обира, че е видял колата, с която е извършен обира. По време на обаждането са записани точните данни на лицето и неговия адрес. След около една седмица без реално видима причина, неговия апартамент бива също ограбен.