Масово и общоприето е мнението сред българския народ децата да не се водят на погребения с опазване на тяхното психично здраве. Това обаче въобще не помага на децата да си изградят правилна и реална представа за смъртта, тъй като тя е неразделима част от живота, което само спомага за завилване на мистичността спрямо смъртта в по-късната и зряла възраст на индивида.
Тъй като детето е защитено както по когнитивен, така и в афективен аспект от въздействието на феномена на смъртта, то не може да има каквито и да е поражение след подобна опитност. Отговорът на въпроса в началото е кратък: да, може.
Децата не влагат същия смисъл както възрастните. На тях особено силно впечатление им прави ритуалността. Преобладаващото мистично мислене в ранната детска възраст е допълнителен протектор срещу тяхното невъзможно разгръщане на афект при една такава опитност.