• Клото е най-младата от тях (от гр. плетачка), и преде нишката на човешкия живот. Изобразявана е с вретено в ръка.
• Лахесис (Лахезис), средната сестра, превежда тази нишка през всички превратности в съдбата на един човек. Изобразявана е със свитък в ръка.
• Атропос, най-старата, отрязва нишката на живота, когато дойде време човекът да умре. Изобразявана е с везни в ръка. Отровното растение беладона (Atropa belladonna), носи нейното име.

Когато на бял свят се появи дете, мойрите идват при него и предсказват съдбата му. Te не трябва да бъдат гледани, нито подслушвани. За да се спечели благоразположението им, трябва да се остави до новороденото - вино, 3 хляба и пари. Ако на сутринта даровете ги няма, значи детето ще има дълъг и щастлив живот.

Тук няма да се занимаваме с функцията на богините, а само с буквалния превод на техните старогръцки названия.
Клото е най-младата, но а сметка на това с най-старата професия в историята на човечеството - предачеството. Клото в буквален превод на гръцки означава "предачка", която изприда нишката и я намотава чрез въртеливите движения на вретеното. Тя е символ на началото и определя дължината на човешкия живот.
Лахезис се ползва с прозвището наречницата - това е превода на нейното название.
Атропос е третата най-възрастна мойра, чието име означава "непреклонна". Това ясно отразява нейната окончателна и най-важна роля за съдбата на човека - тя реже с ножица нишката на живота. Именно затова нейното име е със значението на непреклонна, непречупваща се. Тя определя момента кога да настъпи смъртта. Отравяне с растението беладона- неин символ, завършва почти винаги със смърт, което още веднъж показва нейната непреклонна воля.
Нека обаче да се върнем към Лахезис. Тя изпълва със съдържание нишката, определя събитията в него, перипетиите, етапите, благополучията и нещастията в него. Тя е тази която даравя детето с дарби, защото като нарежда божествените заклинания предава субстанциален вид на сръчността и дарбите на индивида.