За нормалното непредубедено и ежедневно съзнание, храната е сила, нужда, потребност, здраве, издържливост и ред други асоциации. Съзнанието на човек рядко асоциира "храната като живот", затова и лесно може да се забележи консумацията на неща, които не са физиологична потребност и не поддържат живота. Ако отидем още по-далеч в асоциациите можем да свържем храната като мислене, намерение, характер, дори като живот извън рамките на реалността.
Подтискане на проявленията на живота при неговите съвременните измерения в резултат от съобразяване със социалната среда и статус, в резултат на подчинението и субординираността, на зависимостта на човека,  може да го лиши от задоволяването на някои негови потребности. Придобиването на едни потребности е свързано със загубата на други.
Телесното разбира много по добре жизненото значение на храната, защото всеки един страх или стрес ни води към хранително компенсиране. Загубата на власт, на позиция, на приоритети, може да бъде хранително компенсирана. Склонността за презапасяване в мисленето на човека, следването на подобни степеотипи, резервното планиране и други поведенчески модели, могат да бъдат пренесени и върху разбирането на индивида за неговите телесни норми и хранително поведение, като това може да бъде и резултат на хипохондрично и нозофобично мислене.
Но след като за тялото и за аналитичното съзнание, храненето е живот, ак друго бихме могли да определим хиперфагията освен като желание за свръхживот, за някаква своеобразна еволюция и стремеж към свръхкомпенсиране, свръхжизненост, свръхпреживяване.