Аз съм твойто
златно лустро,
което заслепи те
в знойно утро,
помислих те
за моята Медея,
но ветровете
ме отвяха,
на хълм един
с тъкачки на тъгата.
Там бяха мойрите,
и всички еринии,
преплетоха ме
в нишки на съдбата.
Аз съм твое златно руно,
което отлетя в нивята
и там на бурени
закачено бе
и на цветята
бе окраса.

gre6ni misli te vladeqt....Apolone...sniji se malko.....s tezi pretenciiiiiii..............