Най-важната особеност на лидера е възможността да създава обществено мнение и способността му да събира, съхранява, обработва и възпроизвежда за своите цели информацията. По своята същност лидера е агитационен доминант. За своето функциониране той непрекъснато се нуждае от одобрението и подкрепата на масата, от ефекта на мнозинството. Той дава целите, а не задачите. 
За да се реализира личността на лидера, той създава структура около себе си използвайки добрите си психологически умения, лесното осъществяване на човешки контакти.
От първобитното общество до наши дни лидерът не може да управлява сам във вички лидерски функции. Най често се налага разделяне на функциите. Най-често единият лидер е практик и се занимава с оперативната дейност, а другия е натоварен с духовно-идейното преосмисляне на самото ръководство (възможно е да има лидери дори за всяка една отделна дейност или всички длъжности да се изпълняват от мегалидер - обикновено фамилни компании, в които лидерът е и основател на бизнеса, но тя е плод на известен консерватизъм и архаизъм или свръхоценка на заслугите на един лидер).
Така лидерът поставя целите, регулира функциите и създава символите на групата или обществото. В по нови времена и в специални условия лидерите се заменят от елитите. С други думи думи на малките и средните групи се предава значимост на ранга на евентуалното лидерство. От еволюция на лидерите се преминава към еволюция на елитите, от съвкупността на индивидите се преминава към същността на обществата.
Хронологически видовете лидери могат да бъдат оформени като идеологично-практическа двойка, която за целите на дадена група има различна видова физиономия, която се променя с времето. Оказва се, че лидера е функция а модите на времето. Стиловете на лидерство се изменят като форма и опаковка, не като съдържание.
В древността съществува основна двойка лидерство. В първобитният строй тя е личността лидер с личността агитатор или личността презентатор.  В зрелостното развитие на социума тази двойка еволюира в класическата двойка на лидерството вожд-жрец. Тя е стабилна и съвършена, защото двата вида лидерство се подпомагат в разделението на своите функции и преследвайки по-добрата жизнена перспектива за социума, управлявайки с надеждата за спокойното битийно развитие и с специфичните отови решения за преодоляване на житейските кризи във всякакъв аспект.
В по-нови времена лидерската двойка лидер-помощник лидер не търпи рязко идейно-практическо разделение, а резултат само от диференциацията на функциите или е по-сложно разделяне. В най общ случай за обществените организации тази двойка се представя като ръководител и секретар на организацията. Във възстанническите чети лидерската двойка има вида воевода - знаменосец. В армията тази двойка е комбат или командир и политически офицер. В научните среди тази двойка приема вида ръководител и рецензент.
Във всички случаи при големите групи лидерите или елитите налагат културни модели, които се консумират от масите. С течение на времето културният модел увехтява и масите го унищожават, защото само това могат. Така настъпва кръговрат подобен на този описан в съчененията на Хосе Ортега-и-Гасет.
Под лидер не трябва обаче да се разбира началник, а този, който може да контролира с най-висок успех конфликтните личности и да извлича полза от тях (в случая н се има предвид патологичната конфликтност).

Бих приел казаното на сто процента, ако имаше уточнението, че касае назначените лидери, които са си чиста проба началници. Лидерът, според Мопасан е човекът, успял да съчетае в максимална степен интересите и ценностите /противоречивите/ на общността. Т.е. това е признатия от болшинството авторитет. Което предполага притежанието на много и разнообразни лични достойнства. Същото важи и за елитите. Назначения ни елит създаде "културния модел" Мутробарок, но този модел едва ли ще стане някога обществен модел именно поради липсата на културно послание /достойнство/. Иначе казано лидерството е следствие на духовни достижения /дори сред престъпниците по техните изкривени критерии/. Това за което говориш е по скоро снобизъм и конюнктурно подражание, понеже лидерът не подчинява, а обединява.

впечален съм от коментара мутробарок или суратобарок

аз дори мисля че противоестествените идеолози натози стил на живот могат да се постараят да постигнат и сураторококо

Вече има наченки:)