Този факт както вече сте станали свидетели от предишните ми постинги е феноменален и показва историческата приемственост в топологичната култура на общите етнически поселения на тези страни неследвайки техните сегашни държавни граници, но исторически такива.
Ето и равносметката:
Унгария -Капошвар, Секешфехервар
Сърбия - Петровар (Петроварадин), Дарувар, Беловар, Нова Варош (етимологично произхождайки от Нова Вар - "нова крепост" или по точно "град Нова крепост")
Черна Гора - град Бар -много вероятно е базионима да е Вар, който в последствие, заради твърдостта на говора на черногорци, да е преминал във варианта Бар. Точния семнатичен превод на името е "град крепост".
Хърватия - Вуковар (градът произлиза от сливането на корените на думите вълк или вук и индоиранската дума вар, която означава крепост)
Румъния - Темешвар
Пакинстан: Пешавар
Индия: Алвар, Хардвар, Бхилхара, Беавар, Бансвара, Вавешвар, Чхинвара, Хубли-Дхарвар, Бхубанешвар, Карвар, Пиндвара
Липсата на подобни топоними в България ясно показва, че в състава на племената на Аспарух не са влизали други племена от прабългарите или сродните тях народи, което показва хомогенността на етноса заселил земите на Мизия.
Така ясно можем да придобием разликата, че прабългарите са все пак разнородна група със сложен етнически състав, деляща се на две основни племенни или поскоро народностни групи, както свиделстват историческите извори - оногундури и кутригури. И двете племенни групи не съдържат подобни имена на градове. Това ясно свидетелства за преобладаващо алано-хунския етнически състав на държавата на хуните, наследена по-късно от Аварски хаганат. В тези държави участват и българи увлечени в преселението на тези племена, но техния дял е очевидно малоброен, за да допринесат за имената на градове в тези области. Историята ни дава сведения, че Атила е от малобройния лагер на българите, а те били в състава на хуните от кутригурския род. След разпада на Велика България, кутригурите като врагове на оногурите не могли поради племенните вражди да се присъединят към Аспарух. Българите на Кубер преминали през Панония и Банат, за да стигнат до земите на Вардарска Тракия. Търсейки по близка териториална връзка прабългарите в Аварския Хаганат все повече се изтегляли към областта Банат. Така се образувала непрекъсната териториално-етническа българска общност сред земите на Север от Дунав. 
Топонимите само ни показват колко много от историята остава неизяснена и колко много още има да учим и да гадаем за своите прадеди.

Да не забравяме и древната Българска дума Варош,която значи Гарод/Град/,Дворош/Дворове/,Дверош/Двери/,Хорос/Хоросан/,Варос/Варосан,
Белосан/,Белуш/Белиш,Белич,Белиц=Белица/,Кулош/Кули/,Палан/Паланки,
Белянки,Белики,Белици/,Дуварош/Дувари/,Двореш/Дворец,Дворци/,и т.н.-неразделна част от "Градското"семантично гнездо.