Постинг
29.09.2009 22:03 -
Нова научна хипотеза за синдрома на сухото око
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 2905 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.09.2009 19:06
Прочетен: 2905 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 30.09.2009 19:06
Синдромът на сухото или синдромът на Сьогрен е генерализирано заболяване на съединителната тъкан, която служи като подложка на лигавиците в организма. В този смисъл заболяването обхваща ставите с тяхната синовия, лигавиците с тяхната екзокринна функция, слюнчените жлези, муцинозните жлези в носа и клепачите и други. Синдромът на сухото око може да е както проява на синдрома на Сьогрен, така и на физични и други фактори.
Новата хипотеза за изолирания и локален синдром на "сухото око" без други общи, а само с локални симптоми като чувство за чуждо тяло, сухота, нарушено зрение, нарушена акомодация и очна умора, парене и зачервяване на клепачите, сърбеж и др., е резултат от дългогодишна алергична диатеза с насложена гъбична и бактериална хрониоинфекция. Тази инфекция на фона на увредения тъканен терен от дългогодишната алергия, води до атрофия на муцинозните и мастните жлези на клепачите с развитие на картината на "синдрома на сухото око". Насложените възпаления от физично, алегично и инфекциозно естество в един хроничен период на въздействие, дава картината на локален Синдром на Сьогрен, касаещ лигавиците на окото.
Сапрофитната и условно патогенната при здрави хора гъбичка Malassezia furfur е етипатогенетичния агент, койт се развива на фона на увредени и хронично възпалени клепачи. Алергичният и розацейният мейбомит са най-чета основа за възникване синдрома на сухото око и дават най-ранна клинична изява, тъй като при тях съществено се уврежда качеството на слъзния филм, поради инсуфициенция на мастните субстанции в него.
Синдромът на сухото око е сериозно увреждане на клепачния апарат на окото, при което зрението се влошава, заради нарушеното качество на слъзния филм, а тежките затегнати случаи протичат с тежки и упорити кератити, застрашаващи зрението на засегнатото око. Лечението е консервативно и субститутивно - накапване на изкуствени сълзи. Често пъти се налага използването на локален цитостатик под формата на очни капки - Restasis 0,005 %.
Новата хипотеза за изолирания и локален синдром на "сухото око" без други общи, а само с локални симптоми като чувство за чуждо тяло, сухота, нарушено зрение, нарушена акомодация и очна умора, парене и зачервяване на клепачите, сърбеж и др., е резултат от дългогодишна алергична диатеза с насложена гъбична и бактериална хрониоинфекция. Тази инфекция на фона на увредения тъканен терен от дългогодишната алергия, води до атрофия на муцинозните и мастните жлези на клепачите с развитие на картината на "синдрома на сухото око". Насложените възпаления от физично, алегично и инфекциозно естество в един хроничен период на въздействие, дава картината на локален Синдром на Сьогрен, касаещ лигавиците на окото.
Сапрофитната и условно патогенната при здрави хора гъбичка Malassezia furfur е етипатогенетичния агент, койт се развива на фона на увредени и хронично възпалени клепачи. Алергичният и розацейният мейбомит са най-чета основа за възникване синдрома на сухото око и дават най-ранна клинична изява, тъй като при тях съществено се уврежда качеството на слъзния филм, поради инсуфициенция на мастните субстанции в него.
Синдромът на сухото око е сериозно увреждане на клепачния апарат на окото, при което зрението се влошава, заради нарушеното качество на слъзния филм, а тежките затегнати случаи протичат с тежки и упорити кератити, застрашаващи зрението на засегнатото око. Лечението е консервативно и субститутивно - накапване на изкуствени сълзи. Често пъти се налага използването на локален цитостатик под формата на очни капки - Restasis 0,005 %.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
