Повечето от теориите за града имат своя късносредновековен и туркоезичен произход. Като например тези, че името на града произлиза от личното на феодалния владетел на Добруджа Балик или че носи името от турската дума балчук, която буквално означава "калища". Тук ние смятаме, че думата балчук има принципно общо значение и не касае специфичен феномен, който да е характерен само за Балчик, въпреки че града е опасан от свлачищни терени, но надали калищата на една местност могат да опишат в една добра степен едно българско селище. Тезата е абсурдна. Ако тезата за турския произход на името бе вярна, то турцизираното име Балчук би останало такова и до ден днешен в българския език. Ето защо смятам тези теории за неверни и аналогови.
Не приемам за вярна и теорията, която гради името Балчик от куманската дума баликчик - „градче“ (проф. Ив. Добрев).
Днешното име на града  приемам, че е от прабългарски произход. То произлиза от умалителната и съставна дума балхичик или балкхчик, която идва от корена балкх и окончанието -чик, което и до сега присъства като умалителна форма в руския език.  Семантичният превод на името е "българско градче", "български малък град". Автор: Д.Георгиев-Даков