Оригинална статия на Димитър Василев Георгиев

Името на акадската богиня Ищар е свързано с богинята на любовта, на желанието и любовния апетит, символ на ненаситната жизнена и сексуална енергия. В този смисъл името й е напълно етимолоично свързано с турцизма запазен и до ден днешен в българския език "ищах" (ищах е турска дума производна от арабски и ирански), която е корен или производна от името Ищар, като името на обгинята е образува по правилото за азиатските божества Ищах-ра----->Ищара----Ищар подобно на божествата Митра, Тангра, Заратустра, Амон-ра. 

Какво значи името на богинята на любовта?

Думата ищах напълно покрива семнатичния пълнеж на името Ищар и значи охота, ненаситност, жажда, щение, желание, искане, воля, апетит.
От името на богинята Ищар е и произхода на река Истър (Дунав), както се изписва името Ищар в плочките от древния град Ебла - Истър-ра. Вероятно близкото съседство и общият индо-ирански произход на хората от този граничен район между хети и траки. Град Истър в делтата на Дунав е със същият произход, който по-късно звучи като гръцкото Истриос, а след латинизацията звучи като Истриум. Семантично богинята на любовта не е обозначавана като река, но траките са могли да придадат значение на тази оляма река като "майка или жена, даваща живот и любов", но при наводнения да се асоиира любовния и имполсивен гняв на любовното божество, което дава и взема. Вероятно в началните етапи на образуването на името, то е звучало Истар, което е равнозначно на Ищар.  Логично е Дунав да бъде обект на обожествяване в ранните религиозни общности, тъй-като за времето си тя е била още по-пълноводна и надминавала в сетивното си възприятие на човек реките от Двуречието - Тигър и Ефрат.
В древният град Alalah в древна Антиохия и днешна Турция ,нейното име е описано с Акадограмата IŠTAR плюс фонетичното окончание -ра, като IŠTAR- ra или преведено на български то звучи  ИСТЪР-RA, което е точен аналог на името на река Дунав, която според тази етимолоична концепция е древната "река на Любовта" или само "реката на Иштар, Истър" на местните диалекти.
Премествайки култа на богинята на любовта Ищар от шумер през Акад, Ебла и накрая през хетите и балканите, нейното име, а така също и нейното регионално звучене и семантично означаване, също търпели промени. Защото няма никакво съмнение, че по-късно култа на богинята станал повсеместен в Азия и се разпространил сред много народи, така, че поради най-старите сведения, които имат историорафите, честта да бъдат първите създатели на този култ се пада на шумерите.
Семантична разлика има и между богините Ищар и Ишхара или Ишара(Ишара е хетската богиня на любовта), които въпреки това са отъждествявани. Ишхара означава още богиня на обещанието и клетвата, богиня на договора и на любовта. Очевидно регионалните племенни разбирания на хетите и техните социални и любовни практики са дали изменението на първоначално известния култ, а с това и на името на богинята.
И в този смисъл ето я и етимологичната разлика, насложена върху семантичната -Иштара се обяснява като и-, който е префикс за продължение, за непрекъснатост и ненаситност и штара, което е етимологично еквивалентно чара. Чаръ е старобългарската дума за чар, която има своите фонетични вариации в прабългарския и другите азиатски наречия. Така в семантичен план богинята на любовта е представена като богиня с непресекващ чар, която предизвиква любов и олицетворяна любов, раздавайки чар, магия за любов, желание за ненаситна любов в качеството си на божество. Така чара като феномен и средство е основата, на която се изразява договора, клетвата, магията на любовта и обичта. Ишара съдържа в себе си договора и клетвата представени невидимо под законодателния знак на чара (шара, чаръ, тсаръ: модификации в различните езици).
Инана е акадската богиня на любовта и е етимологично близка до Уон,Уона, Уонана или още Яна при прабългарите, която е символ на Венера и също има сакрално любовно значение.
Аштарте, Астарте или Аштарт са други гърцизирани форми на името на богинята Ищар. Тя само показва и ясно обрисува как езиците в които се правят чужди заемки не могат да пазят лингвистичните основи на заимстваните думи изцяло. Затова не бива да ни учудват много фонетични фарианти на името на богинята.
Не е изключено да е налице културна граница между поведението на хетите с Ишара и шумерите с Ищар, в култа на първите от които да превалира чара, магията и любовната клетва, докато в култа на шумерите да превалира обожествяяване на желанието, страстта, любовта като божествен сурогат. И в тази връзка знаейки злощастната съдба и двата народа, не можем да не се отчете, че шумерите макар и претопени от Вавилон, оставят своето културно и ентическо наследство, докато хетите изчезват напълно от хоризонта на цивилизацията, заедно с тяхната култура и писменност. Трябва да се подчертае, че подобна културно-религиозна криза, която не обвързва култа към любовта с култа към социален просперитет е водела до политическото затриване на много народи и нации. Примерите са безбройни. Ще се задоволим с полинезийците от Великденските острови и тяхната култура моаи, която се вижда на снимката. Погрешните религиозни залитания на един народ могат фатални за неговото съществуване. От тази съдба не убягват и българите, за коите ще бъде посветен следващия постинг.



Богинята Астарте:






Според Птолемей [41] трябва да се каже, че при този град Дунав променя името си в Истър: „От Аксиопол — казва той — до Черно море и устието Дунав се нарича Истър.” Други твърдят, че тази главна европейска река сменя името си при Тауринум или Белград. [42] Всички обаче са единодушни в това, че тази река в източна посока се нарича Истър, а в западна — Дунав. От:История на България от Блазиус Клайнер, съставена в 1761 г. 

Глава III. За по-достойните за споменаване градове на България

Ищар не е божество, а еврейската принцеса Естир (справка Библията), за чиято красота са се носели легенди и по-късно е обожествена.