Прочетен: 3186 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2009 04:17
Макар Панонско-Моравските мисии на Кирил и Методий да търпят провал, делото на Кирил и Методий дефакто успява след цели 640 години от смъртта на Методий, която дата се счита за края на Панонско-Моравските мисии. В качеството си на неоспорим теолог и реализатор на Протестантизма Мартин Лутер се запознава с оборената от Константин Кирил философ триезична догма, която твърди, че богослужение може да се извършва само на трите свещенни езика - латински, еврейски и гръцки.
Апологетиката на Кирил и до ден днешен пленява с изключителната си сила и гласи:”Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също и Слънцето не грее ли еднакво на всички? Не дишаме ли всички еднакво въздух?” За хората словото е като Слънцето, което носи топлина;като дъжда, който напоявя Земята; като въздуха, който дава живот. И така, както човеците се нуждаят от слънце, въздух и вода, за да съществуват физически, така те се нуждаят и от буквите, които за тях са духовна храна. Тезата, която Кирил защитава е: всичко видимо е творение на Бога, всички народи еднакво се ползват от Божиите блага, между които са езиците, следователно всеки народ има право да въздава ”слава на Бога...на своя език”. Аргументите на Кирил са още по-убедителни поради умелото цитиране на свещените християнски книги-отначало старозаветните, после новозаветните евангелия и накрая най-авторитетните - речите на апостол Павел. Триезичниците са оборени чрез техните оръжия.
Кирил си служи и с текстове, цитиращи "Светото писание":
„В закона е писано: На чужди езици и с чужди уста ще говоря на този род, но и така ще ме послушат,казва господ.Затова езиците са белег не за тези, които не вярват, а за тези, които вярват.”
„И всеки език да изповядва, че Исус Христос е Господ за слава на Бога Отца, амин.”
Ето тази полемика и апологетика на Константин Кирил философ, която прави на пух и прах триезичната догма, неговият горчив опит във Великоморавия, както и превода на библията Еразъм, дават основание на Мартин Лутер да започне борба по превод на библията от гръцки на немски, с което окончателно разбива триезичната догма в Западна Европа. Опълчването на Мартин Лутер от една страна и фалшивото неблаговоление на папата за браковете на Хенри VIII, дават основание за развитие на англиканска та църква с върховен глава Хенри VIII. Благодарение на Константин Кирил Философ, на Еразъм и на Мартин Лутер на схоластична и спяща Европа й са необходими цели 640 години душевно и езическо робство, за да отхвърли една грешна догма.
Мога без ни най-малко притеснение тук в тази статия да твърдя, че философското начало на Немското протестанство е поставено от Кирил философ, по-късно подето от Реформацията на Еразъм Ротердамски и практически реализирани наново и феноменално от самия Мартин Лутер, както във философски, така и във принципен план (прочетите 85 тезиса срещу римското духовенство). Ето така можем да огледаме посятото семе на далечното духовно минало на Византия в корените на Протестанството.
Най-трагичното лицемерие на Византия спрямо България, е че сама развенчавайки триезичната догма за славяните, довежда до гръцко богослужение в своята съседка, за да я направи свой васал и зависима от византийската духовна обител.
А след срамът от критиките на Мартин Лутер папството никога няма да има същия духовен подем в очите на хората оттук насетне. Вярата в чистите устои на църквата под знамената на папизма са окончателно разклатени там, където те веднъж се е компрометирало.
12 тезиса за религиозната свобода - 07.1...
Мартин Димитров и Иван Костов
Стивън Кинг хвали нацисткия колаборацион...
Някой да е виждал тъдява един nationalon...
