Прозата е като живота - семпла, сиво-бледа, перманентно предсказуема. Добрата проза е като добрите мигове в живота, нещо малко по-добро от сивотата, която събужда душата за един по-добър живот изпълнен с очакване от трепети и въображение. Поезията е като екстаз, като вълна, като гледката от която нямаш глас и оставаш без думи,като най-силно сублимиралите мигове в живота. А екстазът не е просто живот, той е извън живота, отнасяйки в свят на безвремие, а силата на спомените му е толкова голяма, че може да помете всяка проза.
Ето това е разликата между прозата и поезията.

И в прозата и поезията лежат на нещо преживяно, авторът е някъде там, колкото и да го отрича. Прозата дава възможност за допълнителна окраса на чувствата - любов или омраза и калкото по-силни са те, толкова по безконечно и антихудожествено е произведението. Поезията е като вулкан, лавата от чувства изригва, силната емоция се усеща с всяка буква, ред, куплет, няма време за допълнителни украси................
Говоря за стих, който говори,усмихва, разплаква, не за безвкусно наместване на римувани, лишени от смисъл и съдържание думички, които за съжаление са отрупани с клакьорски похвали..............

благодаря за хубавия коментар