Съмнявайте се в невидимото присъствие на Бог, но не и в неговото съществуване във вас самите.

значи имало и други с мисли като моите :))))
поздрави!

има - не знам твоите какви са

"неговото съществуване във вас самите"...
ми е една от основните...:)

благодаря ти Баста, това, че в главите ни присъстват едни и същи мисли е най-силното доказателство, че човешката природа мисли по сходен начин

не мислиш ли?

да, аз го изразявам с други дми, но е същото.
вярвам, че човешката същност крие в себе си божестевността, самото божество - ние като част от Него и Той (Господ) като част от нас (пиша го в м.р. но не знам в кой род е всъщност :):)
съмненията отностно божественото в нас са плод на забравата, в която сме потънали - забравили сме кои сме всъщност и съответно сме изгубили първоначалния си образ..и сега често попадаме в някакви мизерни състояния на съществуване...
е, вярвам, че не сме безвъзвратно изгубени...

аз вярвам във същото, въпреки нашата изконно грешна природа, която с нищо не може да бъде преодоляна - единствено смъртта ни лекува от нея, но това не обезмисля живота ни в грях, напротив, прави го търсещ и тъжен, но по свой човешки начин щастлив, ако не се отдалечаваш твърде много от законите на този свят

ще ти разкажа нещо, свързано точно с този проблем: борбата между грешното и божественото естество в нас...
участвам понякога в един форум. християнски форум.
там е пълно с искрено вярващи хора. най-рдовно се случват спорове между моя милост и останалите участници.
и са всички срещу един. просто никой не мисли като мен.
аз твърдя, че можем да се върнем към първия образ на сърцето си, за който самото слово, в което християните вярват, казва: по божий образ и подобие.
а това, което хората наричат грешно естество, всъщност смятам, както и ти казваш, че се състои именно в отдалечаването от природните закони...
и според мен именно това отдалечаване довежда до загубата на божественото.
хората, с които дискутираме, така са се хвалани за греха, твърдейки, че са едва ли не най-грешните на света...
те наричат това смирение пред бога.
и поради това пропускат възможността да...се върнат към....Бога в себе си, защото очите им са все в греха...и отъждествяват себе си с греха. смятат се за твърде нищожни, за да може Господ да живее в тях...а аз в очите им съм горделивка, естертвено...
само да не ме чуят че и без друго вече съм еретик в техните очи...:):))
та така...да не те занимавам повече с тези полемики, макар че смятам, че е свързано с твоята мисъл...:)

благодаря ти за истинското анализиране на моята мисъл и моите коментара- нуждаем се от повече еретици като теб, които нямат скования поглед на грешника, който се къпе от сутрин до вечер с вината на своята греховност

ами...на мен ми се наложи да "усвоя" погледа и съзнанието на грешника...така живях много дълго...но не успях да се почувствам в свои води...
дори за малко да се "удавя"...
но накрая успях да отплавам...или още по-добре, както аз се изразявам...
успях да излетя! :)
сега пък се "боря" с насрещните ветрове, най-напред вътрешните такива, а понякога и външни...
и да си птица не е лесно:):):)
но това ми е естественото състояние...забравеното, което си припомних...и не се отказвам от него, въпреки всичко :)

поздрави и успех ти пожелавам!

във вашия разговор. Аз съм християнка, вярвам в Господ и приемам за истина Словото Му. Но не съм религиозна. Мисля, че с apollon вече сме говорили на тази тема. Аз не вярвам, че Господ иска да ни вижда непрекъснато смачкани от болести, скърби и нищета за да сме смирени пред Него. Достатъчно е да вярваме в делото на Исус на кръста. Най-верните хора на Бог в библията са и най-богатите за своето време. Бог много пъти казва, че иска да се веселим, да сме щастливи, цялостни, да живеем в любов, да просперираме в дух, душа и тяло. Затова Той живее във вярващите. Ако наистина осъзнаем каква сила има в нас, няма да ходим смачкани, кисели, недоволни, да завиждаме и да мърморим непрекъснато. Ще имаме спокойствие, няма да се подаваме на стрес и проблемите и кризите на този свят няма да ни навредят. Бог търси нашето приятелство и не иска от нас да изпадаме в транс, в ненормални състояния и да се държим странно. Той иска да сме успешни във всяко отношение за да се покаже пред всички Неговата добрина, дълготърпение, милосърдие, състрадание и най-вече любов. Прави сте, че прекалено много внимание се отделя на греха и грешното естество. Това трябва да се прави конкретно за всеки човек, за да разбере или по-точно да поиска да се покае и да приеме жертвата на Исус на кръста. Но Исус не остана там, а възкръсна за да имаме цялостен проспериращ живот. Аз си мисля, че ако християните живеят така, както е описано в библията, ще бъдат най-щастливите, радостни, любящи, състрадателни, богати, проспериращи и дейни хора на земята, ще дадат личен пример, който ще се хареса на другите и те ще пожелаят този плод и в своя живот. Иначе ще живеем в религия, а тя е непривлекателна. Не исках да прозвучи като проповед, исках да ви кажа, че има разлика между религия и вяра и че по-добре да живееш така, както вярваш, а резултатите сами да свидетелстват за присъствието на Бог в живота ти.

tazi misal mi dopda,zashtoto vseki ima svoia Bog i vseki e bojestven, no ne go osaznavame.Ako gledame na sebe si po tozi nachin, shte sme po- smireni , shte dariavame poveche lubov.

но гледайки как живеят някои, се питам- нима няма Божие присъствие в тях????????

i az nateb -no zvuchi taka sjakashse otkasvahs ot tuk i politash v neizvestni zemi - zashto izpolvash takava izkaznost- tja naranjava dori i nepoznati

забравили са го - затове не личи Бог да е в тях

Вяра изпълва душата ми!
Заспивам и се събуждам с нея!
Светът наистина може да бъде по-добро място...

надявам се