Постинг
03.09.2009 19:01 -
Двете Аспарухови Българии
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 871 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.09.2009 21:22
Прочетен: 871 Коментари: 0 Гласове:
6
Последна промяна: 03.09.2009 21:22
Първата българска държава е наистина изключително неправилен исторически термин. Подобна първичност в държавата на българските племена не е установена първично. Можем да говорим за Аспарухова България без да нарушим историческите закономерности. По времето на Пресиан можем да говорим за Аспарухово- Куберова България.
В действителност обаче сведения за държавата на Север от Дунав не съществуват в българската историография. В действителност карпатско-дакийското поле било зеселено с авари, в състава но които участвали български племена. Аспарух изтласква аварите и привлича на своя страна българите от племенния аварско-хунски съюз. За граница между двете държавни формирования послужила високата планинска верига на самите Карпати.
В този смисъл Аспарухова България била разделена от Дунав на две държави - Севернодунавска с Горна Мизия и Дакия и Южнодунавска, от река Тимок до Онгъл и на юг до Стара планина.
Земните валове, които издигнал Аспарух били издигнати с цел да забавят нахлуване на хазарите и аварите. Териториално претенциите върху земите му били далеч зад тези ровове и те не бива да се приемат като негови вътрешни граници. Така например Аспарух след 680 година изтеглил народа си отвъд Дунав, но продължил да контролира областта и земята почти до полуостров Крим.
Гепидите са останали непокътнати по земите на Мизия и Дакия. Така е било и по времето на Аспарух. Аспарух е водил вероятно мирни преговори с аварите, които са били сроден нему народ и са включвали в своя племенен федерат много българи.
Действително както днес приемаме, че Дунав и днес, и през древността се приема за естествена географска бариера, така трябва да почитаме мъдрото мислене на Аспарух и щом като той простроява държавата си от двете страни на Дунав, значи това са били териториално обособени две държави, на които той е бил главнокомандващ. С цената на много трудности относно управлението на тези две териториално и географски-изолирани държави, Аспарух печели възможност да развива своето държавно формирование от едната и от другата страна на реката взависимост от тежеста и посоката на нашествията.
Тази нова концепция трябва да е ясна, понеже често пъти българските историци спекулират с идеята, че Аспарух създава българската държава на българска територия. Това не е вярно въпреки желанието на историците да съчиняват приказки върху историята и да не накърняват интересите на Румъния.
Истината е, че първото държавно формирование на Аспарух се развива на територията на Влашко или на съвременен език в Румъния. Пренасянето на човешкия потенциал на България отвъд Дунав в земите на днешна Мизия е обстоятелство в резултат на непрекъснатите нашествия на други скити от Север и Изток като резултат от победата през 680 година с Византия.
В историческите извори не е останало нито едно свидетелство за връзката между двете Българии на Аспарух, но е очевидно, че готи, гети и гепиди са помагали на Аспарух по изграждането на система от салове, които са аналог на днешните фериботи.
Тези ранни сведения от историята на България са безвъзвратно загубени, но лесно възстановими по силата на логиката.
С оглед на новите факти следва да се приеме, че термина "Дунавска България" е също несъстоятелен и инсуфициентен. Не Дунав е определила нашата държава, а мъдрото и славно управление на Аспарух и народа, който живее на дадено място. Следователно от топографско и историческо гледище най-правилни са наименованията Севернодунавска и Южнодунавска България на Аспарух.
В действителност обаче сведения за държавата на Север от Дунав не съществуват в българската историография. В действителност карпатско-дакийското поле било зеселено с авари, в състава но които участвали български племена. Аспарух изтласква аварите и привлича на своя страна българите от племенния аварско-хунски съюз. За граница между двете държавни формирования послужила високата планинска верига на самите Карпати.
В този смисъл Аспарухова България била разделена от Дунав на две държави - Севернодунавска с Горна Мизия и Дакия и Южнодунавска, от река Тимок до Онгъл и на юг до Стара планина.
Земните валове, които издигнал Аспарух били издигнати с цел да забавят нахлуване на хазарите и аварите. Териториално претенциите върху земите му били далеч зад тези ровове и те не бива да се приемат като негови вътрешни граници. Така например Аспарух след 680 година изтеглил народа си отвъд Дунав, но продължил да контролира областта и земята почти до полуостров Крим.
Гепидите са останали непокътнати по земите на Мизия и Дакия. Така е било и по времето на Аспарух. Аспарух е водил вероятно мирни преговори с аварите, които са били сроден нему народ и са включвали в своя племенен федерат много българи.
Действително както днес приемаме, че Дунав и днес, и през древността се приема за естествена географска бариера, така трябва да почитаме мъдрото мислене на Аспарух и щом като той простроява държавата си от двете страни на Дунав, значи това са били териториално обособени две държави, на които той е бил главнокомандващ. С цената на много трудности относно управлението на тези две териториално и географски-изолирани държави, Аспарух печели възможност да развива своето държавно формирование от едната и от другата страна на реката взависимост от тежеста и посоката на нашествията.
Тази нова концепция трябва да е ясна, понеже често пъти българските историци спекулират с идеята, че Аспарух създава българската държава на българска територия. Това не е вярно въпреки желанието на историците да съчиняват приказки върху историята и да не накърняват интересите на Румъния.
Истината е, че първото държавно формирование на Аспарух се развива на територията на Влашко или на съвременен език в Румъния. Пренасянето на човешкия потенциал на България отвъд Дунав в земите на днешна Мизия е обстоятелство в резултат на непрекъснатите нашествия на други скити от Север и Изток като резултат от победата през 680 година с Византия.
В историческите извори не е останало нито едно свидетелство за връзката между двете Българии на Аспарух, но е очевидно, че готи, гети и гепиди са помагали на Аспарух по изграждането на система от салове, които са аналог на днешните фериботи.
Тези ранни сведения от историята на България са безвъзвратно загубени, но лесно възстановими по силата на логиката.
С оглед на новите факти следва да се приеме, че термина "Дунавска България" е също несъстоятелен и инсуфициентен. Не Дунав е определила нашата държава, а мъдрото и славно управление на Аспарух и народа, който живее на дадено място. Следователно от топографско и историческо гледище най-правилни са наименованията Севернодунавска и Южнодунавска България на Аспарух.
Моля, както ние не пикаем във вашите пеп...
Дълголетие за вегетарианци,суровоядци и ...
Юда и Петър – две истории за предателств...
Дълголетие за вегетарианци,суровоядци и ...
Юда и Петър – две истории за предателств...
Няма коментари
Търсене
