Тъй като онугурите, подтикнати от ромеите да нападнат готите, ги натикали в Малка Скития по времето на Херманрих, а преди това Фритигерн и Аларих редовно окупирали земите южно от Дунав край Нове и Никопол и създавайки ред походи, това било причина и за самия край на Рим. Готите със своя поход до Адрианопол предизвикали политическа криза в Рим от солидно разстояние като убили императора Валент. За него говори и Паисий под името Уалент в своята история като вярно изтъква съображението, че готите, гетите (гети и даки) и гепидите влизат в съюза на българите и са главните им съюзници срещу аварите. С други думи Паисий е първият наш историк, който начева българската история от готите и траките - един доста силен и многолюден народностен фактор. Макар и уседнал тракийски народ готите са в непрекъснат досег с хуни и номади, което постепенно модернизира техните военни умения и тези модерни траки, учейки се от враговете си, станали "истински хуни".
Достойнството на Паисий да брои българската държава отпреди Аспарух е похвално.
Кои всъщност са готите. Това е сборен тракийски етнос, натрупал своя демографски състав от дакийските траки, от непокорните траки на Горна и Долна Мизия, бягащи от римския гнет и спасили се преплавайки реката.
През 391-395 новият цар на готите Аларих преприема може би десети подред масиран поход през Тракия и Гърция , който за разлика от всички останали стигнал до Рим. Аларих се опирал на подвизите на своите предшественици в борбата на траките с Траян и и Клавдий IIГотски.
Благодарение на Константин Велики и после на Юстиниан първи създадените интриги между онугури и кутригури, довеждат до изтласкване на готите в Малка скития. Резидиран окончателно южно от Дунав и невиждащ пречки по пътя си в отслабналата империя Аларих настъпва към Тракия за плячка, както са правели неговите прадеди от 1-2 век от новата ера. Гнетът на траките е бил огромен заради честите безчинствания на римската армия по техните земи и изкупуването на траки за роби. В този смисъл походите на готските владетели не са точно грабителски, а реваншистки.
До голяма степен преди своя разпад Константин създава предпоставки за политически интриги в Скития, които да сложат край на неговата огромна империя.
Тъй като от Малка Скития дошъл края на Рим, ромеите при битката в Онгъла се страхували, особено когато в редиците на Аспарух участвали обединени същите тези готи, които разрушили Рим. Ето тази неописана никъде подробност е довела до успешния завършек на битката през 680.
ъжливото сведение, че Аспарух сключва договор със славянските племена може да се окаже преувеличено и не дотам точно. Възможно е Аспарух да е сключил племенен съюз с готите и даките още по времето на резидирането си в Горна Дакия.