Това е дървото, което е изобретило модния елемент на камуфлажа при военните . Хората не са измислили този десен. Преди милиони години природата го е създала в кората на дървото, която периодично опада в повърхностния си слой, създавайки по-млади зелени и по-стари белезникаво-сиви отпечатъци, които при още по-дълго стареене придобират съответно зелено-кафяв цвят типичен за камуфлажа.
Чинарът може да расте на всякакви почви, но растежът му изключително силно зависи от наличието на близък воден източник. Може би това е особеност която отличава широколистните видове, тъй като иглолистните са значително по-ксерофилни. От всички широколистни дървета, чинарът е най-силно зависим от водните източници като това силно се отразява на растежа му. Така например екземпляри растящи върху подпочвени или речни води, силно израстват и удължават пирамитално своята корона. Екземпляри растящи на сухи места растат на ширина, като този ефект може да се нарече ефект на боабаба в умерено-континенталния климат.
Ефектът на боабаба е изключителен феномен, който дава възможност на растителните широколистни видове да задържат огромно количество вода, което да изхранва короната и през най-сухите летни месеци.

Древна традиция, забравена отдавна от самите нас, повелява в центъра на населеното място да се засажда чинар като пазител на селото и като магнит за мълниите. Не знаем от къде идва подобна традиция, но в много села в центъра им се намира по един и група от чинари.

Втората снимка е моя и е от Защитен природен обект "Вековни чинари" с. Долнослав-19 броя чинари, най-възрастният е 800 годишен, а последната е на платана от с. Червен-центъра на селото. Той е 500-годишен.

тази втора снимка е твоя Скриби

Само за сведение - под чинара в с. Червен е имало по предание съкровище.

това е много вредна информация - горкото дърво може да пострада - толкова турци и българи обикалят, че току виж някоя сутрин дървото одрязано.

Тогава допълвам, че съкровището отдавна го няма!