Бългкария - страната на вълкоглавите, страната на хората, олицетворяващи се с вълците. На кой ли му е идвало ум за лингвистичния произход на думата болкар и болгар. Може би трябва да стигнем още по-далеч, а не само с аналогиите с вълка, но ова ще стане накрая на постинга.
Едно от най-често срещите животни в Азия е вълкът. Като номадски народ, прабългарите са били в непрекъснатата компание на това хищно и смело животно, което по подобие на номадите е живеело не само, а на глутници. Тук можем да видим и древната мъдрост, пренесена като думи на Кубрат, че синовете като вълци единаци, не постигат нищо, но заедно братята могат всичко. И как да не е така, когато номадите в равнините и планините са били чести свидетели на пировете устройвани от глутниците със своите жертви, след дългия и изморителен глад. Човешкото битие в онези трудни времена е било в унисон с животинското. Били са трудни, но и мъдри и знаменателни времена.
Никой друг народ освен номадите от прабългарски произход не са олицетворявали себе си с вълка. Понеже е трябвало да воюват за земята си, така както вълка маркира своята ловна територия, трябвало е да бътуват и да странстват в търсенето на по-добър живот, така както вълците мигрират на обширни територии, за българите не е имало по-сполучливо олицетворение от това с вълка, непрестанен стъпник на тяхното поселение.
И тук започва етимологичния анализ: Думата балк или бълк е идентична на съвременната дума за животното вълк.
Винаги съм се чудил защо гърците не ни викат булгарос, а ни казват вулгарос, което е близо до вулгарен и граници с обидата. Но това не е обида. Нали си спомняте, че гърците имаха проблеми в азбуката и на буквата б, казват погрешно в.
Всъщност истината е че както византийците, така и преди тях римляните са наричали така своите врагове. Римляните очевидно са били възмутени от нехигиеничните навици на българите, които нахлувалипо източните граници на империята. Поради което вулгарус, станал синоним на обикновен, варварски, заради дълбоката ненавист между цивилизованите граждани и номадите. Оттам произлезло и прилагателното вулгарен със синоним на нецивилизован.
От думата балк, идва и наименованието балгар или болгар, което значи вълкоглав. В това строго антропологическо понятие и име, очевидно прабългарите са се разграничавали по произход от монголоидните племена, с които често са влизали в контакт и са се опитвали да различават своите антропологични блези от тези на своите съседи.
Името България разполага с различни етимологични варианти - Балкария, Болхария, Балхария Болгкхария, Булгария. Сегашният запазен вариант Балхария или Балхара е аналог на елинистичното Бактрия. Понеже Бактрия била съседна на Индия, те могли да бъдат назовавани от индийците. Това е факт в Махабхарата. Балхара след обезвучаване на "ал" на индийски звучи бхара. За да напишат 100000 стиха индийците очевидно са писали за своите влиятелни врагове. Учудващо е как индийските крале са величаели своите съседи врагове и са кръстили поемата Великата Бхара. Единствената възможност е това е да била чужда поема, написана на индийски.
Друга трактовка на тотемния произход на думата болгар е ловци на самури (златки, порове). Очевидно препратката на самура е имала реална хигиенна препратка къмолицетворявания обект, която е уницителна и не би следвало да се организира и символизира с тотемната мощ на златката. Обратното, именно мощта и навиците на степния и планиския хищник, като вълка, господарят на равнините и планините, най-добре символизира името болкар.
Но кой ли ще си позволи да нарича народа си вълкоглав, ако няма конкретна причина за това. Особено когато вълкограв е олицетворения с директен пренос върху качествата на човека, отразен по този начин. Причината е в съвпадението и в основната роля на колобърите (жреците) в българското общество през древността а дори и през Средновековието. Самите жреци с цел да изпаднат в състоянието на предсказване на предстоящите събития, с цел да преминат отвъд способностите на нормалните човешки способности и битие се обличали по време на ритуал с вълчи кожи, като буквално слагали на гърба си и завързвали одраната кожа и запазената глава на вълка, убит преди това ритуално, а останките му приготвени специално за жреческата церемония.
Този акт на българските жреци бил толкова впечатляващ, че всички други народи намирали трайно отклика с тези обичаи и наричали характерно този народ, болгкар и болхар, сиреч вълкоглав. С тази гордо носена черта продължил да се символизира и самия народ на жреците, които били повод за неговото отличително име от другите народи.
Тези жречески практики са запазени и до днес в далечния изток и по земите на племена в Сибир. Пръснати от Волга и далеч след нея до Камчатка, българите пренесли този обичай и на други народи. Така и до ден днешен някои сибирски шамани използват вълчите драни кожи и глава за своите ритуали и заклинания.
Вероятно койотите са служели на жреците и при северноамериканските индианци. Между българите и тях научните изследвания на кръвта показват, че между тях няма нищо общо. Тези паралелни жречески практики на два разделени континента са се явили заради качествата на вълка като господар и жищник и търсенията на човека да олицетвори сам себе си с нещо могъщо и величествено.
Къде е страната на вълкоглавите? Някога тя е била страната на Бактрия или Балхария. После тя се преместила на Запад към Голяма Скития, после се преместила в Малка Скития и днес окончателно е спряла хода си отвъд Дунава. Накъде върви тази страна. Никой не знае. Но не се ли появи добър и честен вълкоглав в нея, за да я усмири и ръководи правилно, страната на вълкоглавите надали ще съществува за дълго - без своите изконни ценности, без своята история, без своите корени, без своята самоличност и вдъхновен патриотизъм.

Съвременен факт - единствено в Азия популацията на вълка остава да бъде висока, заради култа към това животно сред местните народи. Единствено в Европа, вълкът е смятан като вредно живота и поголовно е избиван до ден днешен. Животното е толкова рядко, че се намира единствено в най-високите и непристъпни за човека планински местности. В България численността на вълка е неимоверно ниска.

Съвременен факт - единствено в Азия популацията на вълка остава да бъде висока, заради култа към това животно сред местните народи. Единствено в Европа, вълкът е смятан като вредно живота и поголовно е избиван до ден днешен. Животното е толкова рядко, че се намира единствено в най-високите и непристъпни за човека планински местности.

Рисът, мечката и вълкът все още могат да се видят на едно място в Централния Балкан в недостъпни местности, скрити от погледа на непредубедения турист