Най-старото тракийско име от времето на неолита е Берое. В града е открито най-старото неолитно поселение и най-стария меден рудник в Европа. Вероятно корена на думата в етимологичен аспект е отново тракийската дума брия, която на тракийски означава град. Хипотезата Филип да е основал града е крайно неуместна, а същото важи и за Филипопол.Нашествениците просто са имали наглостта и нуждата от слава да кръщават сами превзетите градове на свое име и това е древна традиция. В действителност както Евмолпия, така и Берое, са градове с установено старо тракийско поселение, преди да бъдат превзети от узурпатора Филип. Тяхното възлово за траките месторазположение и наличието на естествени прегради ги е превръщало в желан обект за разгръщането на градски живот в тях.  Седемхълмието е било естествена защита и обежище на траките в центъра на равнината. Там е възникнало и пъвтото по-голямо градско окрупнение на траките на територията на Горна Тракия.
След това настъпват видоизменения на името на града направени от Траян, който кръщава два града в Тракия на свое име - единия е бъдещия Диоклецианополис, който става опорна точка за войските на Рим преминаващи през Беклемето към северните крепости  - преход така необходим на Траян за борбата му с даките. Вторият е Аугуста Траяна, построен в близост до тракийското селище Берое. В последствие и двете имена придобиват популярност - първото заради първоначалното име на тракийския град и второто, заради известната историческа фигура, съградила новата част на града. Отдавайки на Тервел Загоре с главна крепост Берое Юстиниан упоменава в историческия документ името Верое или Верея, което многообразие на произнасянето само разкрива връзката на името с първоначалното брия. Тъй като гърците не произнасяли правилно звука б, а вместо него произнасяли в, така се видоизменило името на града. Последвала нова прабългарска поправка на името на града от Берое и Верея на Боруй, което била най-късната но правилна промяна.
И тук идваме до съвършената близост на езиците на траките и прабългарите. Името Боруй е най-близо до първоначалното тракийско име Берое или брия, откъдето то самото произлиза, защото на старобългарски думата бору значи крепост.
Стигаме до феноменалното звуково сходство между бору и брия, което показва и общите корени на езиците на траките и прабългарите. Подобен проблем съществува и при град Варна, който не е Варну - наименование взето от траките с елинизирано произношение и правопис, а е Барну. Произходът на името на град Варна е строго прабългарски. Той произлиза от древен прабългарски град в Пакистан, наречен Varnu, а в по ново време се нарича като съвременния град Bannu в северозападната гранична провинция на Пакистан. Жалко, че до този момент нито един историк не откри и не доказа този истински етимологичен произход на топонима Варна.
отново пак благодарение на гърците варианта Барну е сменил звученето си според гръцкото произношение (в града в историския континуум преобладаваща част от населението са гърци), което е Варну. В Азия се е запазил неелинизирания близък топоним Банну.
Очевидно много бълргарски градове чакат своята истинска етимологична топонимизация, тъй като тя е силно видоизменена под влияние на елинистичната традиция и език.