Какво е накарало римляните да построят своята крепост в Хисаря именно на мястото, където е днес, а не на някакво друго място? Днес е известно, че двата минерални извора в Хисар са различни по своя воден състав - единият, на територията на крепостта не е радиоактивен (извор "Момина сълза"), а другият, извън крепостта, е радиоактивен -извор "Момина баня". И двата извора в миналото са приличали на два големи гьола, които са пълни с вода през цялото време на годината и през зимата никога не замръзват.
Въз основа на познанията на местните жители, римляните се насочват правилно към по-добрия питеен източник. Минералната вода се използвала за битови и лечебни цели. Феноменално е различието в исторически план на тези извори. Около нерадиоктивният извор са струпани в непосредствена близост и с голяма гъстота множество обществени римски сгради и терми. За разлика от него, единственото римско присъствие  в близост до радоактивния извор е била раннохристианската базилика от 4-5 век от новата ера, разположена северозападно на 150 метра от извора. Фактът, че е извън крепостта, показва, че църквата е служела за покръстване главно на екстра крестините, тъй като основната функция на раннохристианските църкви била баптистването. Крестините били главно от римски произход и в качеството си на легални поданници на империята на Рим са могли да имат право на избор. Базилика в град Хисаря е ново явление извън общия план на града Диоклецианопол и маркира границата между две епохи и два императора. Диоклециан, който простроява града, е все още застъпник на старите римски традиции. По това време градът не е христианизиран. По времето на Константин и Теодосий, разпада на Рим навлиза в пределната си кулминация и христианството изживява своя пълен разцвет. От тази епоха е и базиликата, оснаменувала и засвидетелствала идването на нова епоха и отграничавайки се от старите порядки е планирана за строеж извън крепостта в знак на дистанциране от стария ред.  Крупни строени около нея и в съседство с радиоактивния извор римляните не предприемат.
Макар да е ясно по категоричен път, че римляните не са използвали морска вода за хигиенни нужди, древната крепост Хисар е била изключение в империята на Рим, тъй като единствен Хисар е пренасял през своите акведукти не сладководна, а минерална вода.
С други думи римлянето не са мога да имат изначалните знания за различните свойства на водата от двата минерални извора, а това е могло да се случи само с доброжеланието на местното тракийско население.