До всеки човек има път, стига той да не е твърде трънлив и безсперспективен.

Как така-хем път-хем безперспективен-не се ли взаимноизключват
двете понятия.А когато човекът си заслужава-няма значение дали
пътя е трънлив-поне така мисля аз..
А най-трънливият път/колкото и тривиално да звучи/ понякога е пътя
към себе си