Младите хора рядко се замислят за смъртта. Оптимизмът на тяхната възраст не им го позволява, макар нито една възраст да не остава пощадена от нейната символична коса.
Хората обаче са снабдени с едно невероятно предчувствие за фаталност на събитията. Ориентирайки се по този свой вътрешен часовник, човек избягва много от предначертаните като изпитания препятствия в своя живот и избира пътя на най-слабо съпротивление или на дипломатично избягване на неприятностите. Това е най-лесният начин да си спестим главоболията, пропускайки нецелесъобразното съсредоточаване върху излишното и вредното.
Много често страха от смъртта стой в основата на сенилните депресии и е основен фактор за тревожност в късната зряла възраст, а така също и трайна тема за разговор сред тези хора. Подобни страхове са колкото съхраняващи, толкова безполезни, сковаващи и парализиращи човешката дейност, в случаите когато станат особено силен дразнител.

interesno apolone..i na men mi kazaha 4e imam strah ot smartta..nooo tozi strah se koreni o6te v detskite mi godini...prav si 4e vodi do trevojni sastoqniq i depresii...4esto se pitam..., kakvo li ima sled smarta... nqkade taka bqh 4ela...predstavi si.., 4e si v edno jili6te...i prosto preminava6 ot ednata staq v drugata ..i zatvarq6 sled teb vratata..toest jivota i smartta sa dve razli4ni sastoqniq.. na edno cqlo ne6to... shvana li misalta mi apolone...

благодаря за интересния споделен анализ и мнение