Постинг
09.07.2009 16:56 -
Развенчаните митологеми за Аспарух
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 4529 Коментари: 11 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2009 23:56
Прочетен: 4529 Коментари: 11 Гласове:
1
Последна промяна: 10.09.2009 23:56
Развенчаните митологеми за Аспарух
Димитър Георгиев - Даков
1. Аспарух не е бил неграмотен, а образован млад монарх, достоен приемник на баща си Кубрат.
2. Подписаният мирен договор и прецедент във Византия с признаването на териториалната цялост и интегритет на Държавата на Аспарух е резултат от нуждата от писмени претенции на българския владетел за оформяне на мирен договор, със задължението да не се нахлува във земите на Румелия. Както веднъж споменах, този договор е толкова изкусно и емблематично изготвен, че дава правото на Отомански Цариград да е юридически и държавен опекун на княжество Източна Румелия след Руско-турските войни. По силата на този мирен договор, гърците още смятат Източна Румелия като тяхна изконна земя, представяйки се като преки наследници на Византия.
3. Аспарух е наследствен приемник на христианството и по волята на своя баща христианин. Въпреки това в него се борят родовите традиции на езическите българи и заветите и поклона пред баща му. Щом е могъл е да вземе ромейски трофей като императорския орел например като символ на победата над врага, значи е чувствал и известна приемственост с този враг. Друга причина да чувства така силно приемствеността и бащиния пример е еднаквата съдба както на Кубрат, така и на Аспарух като най-изявени врагове да имат хазарите. За да не сгреши Аспарух в пределите на Велика България често се е искал бащините съвети, които са се оказвали вярни и правилни. Разкъсан между езичеството и христианството Аспарух вероятно не разрешава душевната си дилема до края на живота. Най-важната заръка на Аспарух да вкара сина си Тервел в лоното на христианските владетели обаче е изпълнено. Така завелята на Кубрат е изпълнена от неговия син и продължава докато род Дуло е в държавното управление. В последствие сина на Тервел хан Телериг се покръства под името Теофилакт спазвайки повелите на Кубрат, Аспарух и Тервел. След Тервел много от хановете възкачили се за кратко на престола се опитват да въдворят старите езически порядки, но опитите им не успяват.
4. Аспарух е пряк духовен следовник на баща си Кубрат и следва във всяко свое начинание заветния пример на отеца си. В този смисъл Аспарух не е рожба на своеволен и самороден индивидуализъм, а пряк проводник на заръките на Кубрат.
5. Аспарух се школува директно от десницата на баща си и сам вижда как мъдро се управлява Стара Велика България от неговия опитен баща.
6. Аспарух получава солидно военно образование и опит в борбата на предвожданите от него оногури срещу хазарите.
7. Аспарух успява да договори клаузи, с които да не преминава земите южно от Стара Планина и същевременно да служи за защита на византийските интереси и да отблъсква набезите на северните варварски нашественици. В този смисъл Аспарух договаря узаконеното присъствие на държава, сформирана под предлога да пази румелийска Тракия от набезите на варвари, където е съсредоточено значително ромейско население. Няма друг по изклюючителен дипломатически мирен договор, скрепен и от военна победа от тази образования военен и дипломат Аспарух.
8. Походите на Аспарух и Кубер са били в планирано взаимодействие, но амбициите и личните възможности на Кубер очевидно са били слаби, защото няма никакво съмнение, че Кубер и Аспарух са взели от Стара Велика България поравно човешки ресурс и блага отстъпвайки пред нашествието на хазарите. Българите в Кимерийското поле търпят погроми и в крайна смека остават малка група от хора, поради липсата на държавническа вещина при Кубер. Той не съумява да помогне на брат си, а Аспарух изтощен достатъчно, за да подпише мирен договор с Византия след военното й поражение, не е в състояние да се отправи към брат си.
В този аспект и в конкретния случай неследявайки примера на баща си и остъпвайки от волята му и опита му, те се отклоняват от неговите съвети и от прякото държавническо дело по обединението на българите в единна Кубратова държава.
9. Върховната власт, с която разполага хан аспарух е резултат от единноначалието и обединението на жреческата и монархическата институции в лицето на хан Аспарух. В това отношение той е владетел с абсолютна власт, но е изпълнявал ритеалите на две религии - прабългарска и християнска.
Димитър Георгиев - Даков
1. Аспарух не е бил неграмотен, а образован млад монарх, достоен приемник на баща си Кубрат.
2. Подписаният мирен договор и прецедент във Византия с признаването на териториалната цялост и интегритет на Държавата на Аспарух е резултат от нуждата от писмени претенции на българския владетел за оформяне на мирен договор, със задължението да не се нахлува във земите на Румелия. Както веднъж споменах, този договор е толкова изкусно и емблематично изготвен, че дава правото на Отомански Цариград да е юридически и държавен опекун на княжество Източна Румелия след Руско-турските войни. По силата на този мирен договор, гърците още смятат Източна Румелия като тяхна изконна земя, представяйки се като преки наследници на Византия.
3. Аспарух е наследствен приемник на христианството и по волята на своя баща христианин. Въпреки това в него се борят родовите традиции на езическите българи и заветите и поклона пред баща му. Щом е могъл е да вземе ромейски трофей като императорския орел например като символ на победата над врага, значи е чувствал и известна приемственост с този враг. Друга причина да чувства така силно приемствеността и бащиния пример е еднаквата съдба както на Кубрат, така и на Аспарух като най-изявени врагове да имат хазарите. За да не сгреши Аспарух в пределите на Велика България често се е искал бащините съвети, които са се оказвали вярни и правилни. Разкъсан между езичеството и христианството Аспарух вероятно не разрешава душевната си дилема до края на живота. Най-важната заръка на Аспарух да вкара сина си Тервел в лоното на христианските владетели обаче е изпълнено. Така завелята на Кубрат е изпълнена от неговия син и продължава докато род Дуло е в държавното управление. В последствие сина на Тервел хан Телериг се покръства под името Теофилакт спазвайки повелите на Кубрат, Аспарух и Тервел. След Тервел много от хановете възкачили се за кратко на престола се опитват да въдворят старите езически порядки, но опитите им не успяват.
4. Аспарух е пряк духовен следовник на баща си Кубрат и следва във всяко свое начинание заветния пример на отеца си. В този смисъл Аспарух не е рожба на своеволен и самороден индивидуализъм, а пряк проводник на заръките на Кубрат.
5. Аспарух се школува директно от десницата на баща си и сам вижда как мъдро се управлява Стара Велика България от неговия опитен баща.
6. Аспарух получава солидно военно образование и опит в борбата на предвожданите от него оногури срещу хазарите.
7. Аспарух успява да договори клаузи, с които да не преминава земите южно от Стара Планина и същевременно да служи за защита на византийските интереси и да отблъсква набезите на северните варварски нашественици. В този смисъл Аспарух договаря узаконеното присъствие на държава, сформирана под предлога да пази румелийска Тракия от набезите на варвари, където е съсредоточено значително ромейско население. Няма друг по изклюючителен дипломатически мирен договор, скрепен и от военна победа от тази образования военен и дипломат Аспарух.
8. Походите на Аспарух и Кубер са били в планирано взаимодействие, но амбициите и личните възможности на Кубер очевидно са били слаби, защото няма никакво съмнение, че Кубер и Аспарух са взели от Стара Велика България поравно човешки ресурс и блага отстъпвайки пред нашествието на хазарите. Българите в Кимерийското поле търпят погроми и в крайна смека остават малка група от хора, поради липсата на държавническа вещина при Кубер. Той не съумява да помогне на брат си, а Аспарух изтощен достатъчно, за да подпише мирен договор с Византия след военното й поражение, не е в състояние да се отправи към брат си.
В този аспект и в конкретния случай неследявайки примера на баща си и остъпвайки от волята му и опита му, те се отклоняват от неговите съвети и от прякото държавническо дело по обединението на българите в единна Кубратова държава.
9. Върховната власт, с която разполага хан аспарух е резултат от единноначалието и обединението на жреческата и монархическата институции в лицето на хан Аспарух. В това отношение той е владетел с абсолютна власт, но е изпълнявал ритеалите на две религии - прабългарска и християнска.
Не видях развенчаните митологеми...в целият постинг има само твърдения...
цитирайНе бива чак толкова драматизъм. Реалният прочит на договора, освободен от патриотични емоции показва, че след биткат при Онглос, аспаруховите българи получават статут на федерати. Такъв какъвто са получавали достатъчно много конни племена. Получават земя, срещу платен мир и ангажимент да защитават границите на империята и ромейското население в заетите от тях територии. Това, че Аспарух е вероятно покръстен е логично и като такъв той изпълнява стриктно своите ангажименти. Не се закача с Империята, а прави валове и се бие с нашествениците хазари. Същото прави и сина му. На пракитка Византийските императори сами превръщат българите от лоялни федерати в непримирими врагове, но така или иначе българската държава започва процен на интеграция в ромейския свят, който я превръща в неразривна част от него.
цитирайчудесен материал. Християнството дали ще го опазим или ще отворим вратите широко за исляма в България?!
Ако Ви е възможно, моля ви да пишете с по-едър шрифт, за хора като мен, с малко увредено зрение.
Публикациите ви са хубави и е добре да ги четем с лекота. Честно казано, като видя дребен шрифт и избягвам да си измъчвам очите. С поздрав: ЕСТИР!
цитирайАко Ви е възможно, моля ви да пишете с по-едър шрифт, за хора като мен, с малко увредено зрение.
Публикациите ви са хубави и е добре да ги четем с лекота. Честно казано, като видя дребен шрифт и избягвам да си измъчвам очите. С поздрав: ЕСТИР!
4.
анонимен -
Interesno!:))
09.07.2009 18:31
09.07.2009 18:31
Dobra statiq!
Blagodarq!
цитирайBlagodarq!
От твърденията по-голямо развенчаване не съществува
цитирайМного интересен анализ - но реалността, както вие я предавате за федеративност на българите към Византия, въобще не оправдава гласуваното доверие на ромеите спрямо българите - те въобще не се държат като федерати, а като същински агресори. И относно ангажиментите - нека не забравяме, че тези ангажименти са описани от Византийски хронисти, съсем лоялни на възвеличаваната политика на василевсите и не са думи предадени от български василевси поради обективни исторически и културни причини. С други думи ангажименти след спечелена пълна победа над императорските войски звучи съвсем цинично и високомерно, какъвто е стила на писане на тези ромейски хронисти. Освен това федератът не е допустим вариант когато печелиш пълни победи. Идваш и завземаш територия, а не присъединяваш нова територия - имате грешни разбирания относно понятието федерат и дано да сте ме разбрали
цитирайGramotnostta mu e otgovarjala na nai-velikia protivnik, kojto vseki edin narod po onova vreme e mogalda izpita v liceto na Vizantia - gramotnost na ezika na vragovete- sashto kato bashta si - sashto kato negovata zavelja da se uchi i da znae za neprijatelja tolkova, kolkoto i za naroda si
цитирайблагодаря а въпроса ти сайленс
цитирайВизантия има такива федеративни споразумения и с готите и хуните дори. А те също са побеждавали византийската армия и са нахлували дълбоко в територията й. По принцип, смисълът да направиш федерат, според византийската дипломатическа доктрина е именно силно, войнствено и гранично племе, което осъществява набези към империята. Като го направиш федерат, хем го ромеизираш, хем се освобождаваш от враг и получаваш съюзник, хем това племе се изтощава в битките с другите племена по границите и престава да бъде толкова сериозна заплаха. Естествено на теория нещата са различни от практиката. Фактът, че управляващите от Дуло са християни подпомага този процес и докато Дуло управляват българите федеративните отношения се запазват и българите коректно бранят северните граници от хазари и авари, а при нужда помагат и на юг срещу арабите.
Разликата е в начина по-който се развива българската държава. Вместо след един силен владетел да последва упадък и бърза ромеизация, българите започват да абсорбират славянското население и да усядат трайно на тази територия, създавайки държавно образование. Византийците подценяват факта, че българите не са просто едно номадстващо племе изживяващо своят апогей, а са народ, който има собствена държавна традиция и собствени държавнически амбиции.
Това поражда желанието на Константин Копроним основно да се разправи с българите и да ги елиминира като фактор във византийския север. Това поражда и съответното втърдяване на отношенията и дългия период на конфронтация, който приключва временно при Борис и Петър Първи и окончателно при Василий Втори, що се отнася до този етап на развитие на Византийското ойкумене. От този конфликт губят и Византия и България, а от подновявавнето му след възстановяването на Българската държава губи цялата християнска цивилизация.
Но в другото Византийската традиция успява напълно - като духовно, културно и цивилизационно развитие и модел, българската държава не просто става част от византийския православен и културен свят, но го и ретранслира във всички възможни посоки - Сърбия, Влашко и Молдова, Русия и т.н. Чертите на този модел, макар и във варианта ислямска теократична монархия се наблюдават и в Османската империя в периода и на възход и доминация в европейския югоизток.
Разглеждането на българо-византийските отношения единствено и само през призмата на военния конфликт между различни царе и императори е крайно ограничен и не дава реалната картина на взаимовръзките между двете най-мощни държавни формирования в този регион до 14 век. Нито пък може да обясни общия им принос за развитието на световната духовност и култура, както и общата им роля на страж срещу ислямски и варварски инвазии от тази посока.
А инак - Аспарух със сигурност е владеел българското руническо писмо и вероятно е поназнайвал малко или повече гръцки:)))))
цитирайРазликата е в начина по-който се развива българската държава. Вместо след един силен владетел да последва упадък и бърза ромеизация, българите започват да абсорбират славянското население и да усядат трайно на тази територия, създавайки държавно образование. Византийците подценяват факта, че българите не са просто едно номадстващо племе изживяващо своят апогей, а са народ, който има собствена държавна традиция и собствени държавнически амбиции.
Това поражда желанието на Константин Копроним основно да се разправи с българите и да ги елиминира като фактор във византийския север. Това поражда и съответното втърдяване на отношенията и дългия период на конфронтация, който приключва временно при Борис и Петър Първи и окончателно при Василий Втори, що се отнася до този етап на развитие на Византийското ойкумене. От този конфликт губят и Византия и България, а от подновявавнето му след възстановяването на Българската държава губи цялата християнска цивилизация.
Но в другото Византийската традиция успява напълно - като духовно, културно и цивилизационно развитие и модел, българската държава не просто става част от византийския православен и културен свят, но го и ретранслира във всички възможни посоки - Сърбия, Влашко и Молдова, Русия и т.н. Чертите на този модел, макар и във варианта ислямска теократична монархия се наблюдават и в Османската империя в периода и на възход и доминация в европейския югоизток.
Разглеждането на българо-византийските отношения единствено и само през призмата на военния конфликт между различни царе и императори е крайно ограничен и не дава реалната картина на взаимовръзките между двете най-мощни държавни формирования в този регион до 14 век. Нито пък може да обясни общия им принос за развитието на световната духовност и култура, както и общата им роля на страж срещу ислямски и варварски инвазии от тази посока.
А инак - Аспарух със сигурност е владеел българското руническо писмо и вероятно е поназнайвал малко или повече гръцки:)))))
приятен анализ
приемам и тезата за руните и гръцкия - лошото е, че българските историографи не разполагат с реални исторически данни за това.
Една от причините - основното византийско богатство от книжните е изгорено и допълнително загубено след превземането на Константинопол.
Средновековната книжнина по манастирите допълнително е изгнила за цяло хилядолетие.
Част от запазените екземпляри въобще не са обект на изучаване от историците и отново са на съхранение в манастирите по места.
Един препис на българската история като История славянобългарска създаде прецеденти по връщането си в Атон. Именно Атон е мастото, което съхранява богатата библиотека на Константинопол, но политически причини, главно заради страха на Гърция от разкриване на факти от Българската история и величие, се крият и пазят под зоркия поглед на монасите.
цитирайприемам и тезата за руните и гръцкия - лошото е, че българските историографи не разполагат с реални исторически данни за това.
Една от причините - основното византийско богатство от книжните е изгорено и допълнително загубено след превземането на Константинопол.
Средновековната книжнина по манастирите допълнително е изгнила за цяло хилядолетие.
Част от запазените екземпляри въобще не са обект на изучаване от историците и отново са на съхранение в манастирите по места.
Един препис на българската история като История славянобългарска създаде прецеденти по връщането си в Атон. Именно Атон е мастото, което съхранява богатата библиотека на Константинопол, но политически причини, главно заради страха на Гърция от разкриване на факти от Българската история и величие, се крият и пазят под зоркия поглед на монасите.
Има няколко проблема свързани с локалното българското изворно богатство.
Първият е, че фрагментацията на последните български държави води и до загуба на общност.
Второ в българската държавна традиция, поради династическите борби не се налага традицията за канонизиране на владетелите и писане на жития за тях (както е при сърбите). Българската хронография от този период е светска и вероятно някъде в някоя църква лежи разпокъсан и овехтял екземпляр, който описва целия ни исторически период но той просто не е открит.
Трето, важните книжовни центрове, които имат непрекъснат и относително постоянен живот са извън територията на днешна България и не са проучени дори и повърхностно по различни причини - и в Румъния и в Македония и в Гърция и в Турция.
Четвърто теренните проучвания на оцелели книги и елементи имащи значение за реконструране на собствен изворов прочит на българската история е твърде ограничен и нецеленасочен. Това води до тяхното овехтяване, случайно откриване и унищожаване.
Пето - част от българското историческо наследство от този период е изнесено от бягащите български духовници и аристократи във всички посоки на света и вероятно някога в някоя забутана библиотека или колекция в Украйна, Русия, Румъния, Унгария, Италия, Австрия или кой знай къде някой случайно ще открие доста интересни неща.
Но до тогава, съгласно изворите от периода, основно византийски българите ще са варвари, царете им продажници, Ивайло свинар и т.н. и т.н.
цитирайПървият е, че фрагментацията на последните български държави води и до загуба на общност.
Второ в българската държавна традиция, поради династическите борби не се налага традицията за канонизиране на владетелите и писане на жития за тях (както е при сърбите). Българската хронография от този период е светска и вероятно някъде в някоя църква лежи разпокъсан и овехтял екземпляр, който описва целия ни исторически период но той просто не е открит.
Трето, важните книжовни центрове, които имат непрекъснат и относително постоянен живот са извън територията на днешна България и не са проучени дори и повърхностно по различни причини - и в Румъния и в Македония и в Гърция и в Турция.
Четвърто теренните проучвания на оцелели книги и елементи имащи значение за реконструране на собствен изворов прочит на българската история е твърде ограничен и нецеленасочен. Това води до тяхното овехтяване, случайно откриване и унищожаване.
Пето - част от българското историческо наследство от този период е изнесено от бягащите български духовници и аристократи във всички посоки на света и вероятно някога в някоя забутана библиотека или колекция в Украйна, Русия, Румъния, Унгария, Италия, Австрия или кой знай къде някой случайно ще открие доста интересни неща.
Но до тогава, съгласно изворите от периода, основно византийски българите ще са варвари, царете им продажници, Ивайло свинар и т.н. и т.н.
Търсене
