На снимката виждате Tom Cruise в невеятната роля на главно действащо лице във филма Валкирия. Очевидно сциентологията не пречи на актьора да се превъплъщава в разнородни роли, напротив, стимулира го или му въздейства неутрално. В това отношение можем да се уверим колко празна може да бъде душата на актьора вживян и разкъсан от своите превъплъщения.
Често пъти това се случва и с хората, които играят много роли и не успяват да избягат от клопките, в които образите разкъсват душата на човека, за жалост понякога безвъзвратно. Затова не всеки се ражда актьор, не всеки актьор е велик и не всеки живот е театър.
Поуката от филма Валкирия е, че нито една идея не струва повече от човешкия живот и това е най-голямата заблуда на идеализиращото човешко съзнание. Понякога човек в материалното се губи, не намира себе си, бива отчужден, не вижда отношението на света към него. Затова тази алюзия кара много често човек да търси мястото си във света, а тръгнеш ли да търсиш намираш. Човек търси това, което не му харесва и е в разрез със неговите разбирания, за да го промени към по-добро. И тогава започва да се опълчва на свободния ред на нещата, опитва се да ги промени, което често се оказва невъзможно. Не е задължително идеята и намеренията да бъдат добри, за да свършат добре и да доведат реализирането на идеята докрай. Не случайно съществува израза, придобил популярност, че пътя към ада е постлан с добри намерения. Всичко е устроено така, че както и да го променяш, то рано или късно се връща към изходната си позиция. Примерът е идеологията на Маркс - тя е противоестествена по своя характер заради своята идея за равенство между хората, която самата природа не поддържа. В този смисъл човек може и би следвало да променя само себе си, защото само на вселената, която той представлява, тоест себе си, може да въздейства, има силите и средствата да се самоподчини. Човек може да променя себе си, което е във възможностите му, но не и светът и останалите, тъй като той няма власт над тях. Винаги на човешкото съзнание му се струва, че причината за нещата е някъде вън от него, а смешното е, че тя е вътре в него. Ето защо не е случаен сарказма на всичките съвременници на Диоген, който като видял император Александър Македонски да стои пред него, най демонстративно му казал, че седейки пред него, му пречи на слънцето. Реално повечето хора прочитат в тези думи надменност, а това е стремеж породил се още в древността, човек да контролира съзнанието си, когато търси вътрешния мир и да не желае да робува на символи и идоли - робство, увенчаващо най-голямото падение на съзнанието.

съм абсолютно съгласен. И най-великата идея не си струва и една детска сълза, мисля, че Достоевски го беше казал.

Благодаря за цитата по памет :)