Самоиронията - белег на осъзнатия позор

Самоиронията това е вашата лична присъда, която пожелавате и предизвиквате. Това не е смях, това не е развлечение. Самоиронията за повечето от вас е развлечение, лекота на личната самокритика, честност и дори искренност. Чудесно. Но самоиронията въобще не е това. Тя е вашето собствено проклятие. Тя е вашето самоомагьосване, оплитане в собствената ви тъмнина и безпътица. Така че не се чудете когато животът ви е труден, нещастен, грозен, нервен, напрегнат, лишен, запотен, жесток. С вашата самокритика и думите, които отправяте към себе си, вие отсъждате своето нещастие и сами го парафирате. Често се случва хората да се самоиронизират. Това често явление става когато трябва да се докаже липсващо чувство за хумор. На моите приятели не позволям да се самоиронизират в мое присъствие. Това е недопустимо за мен. Може би защото изисква действия по издигане на снижението на личността от нейното обкръжение и приятели. И най-вече заради това, че така личността се уверява, че може да търпи снижаване и принизяване. Ето защо считам, че самоиронията никак не е полезна и едно от най-вредните качества за индивида.
Нима самоиронията е за да се унижаваш. С нея не печелиш нищо. Светът губи в тебе смисъла. Твоята вселена се обезличава, обезценява и чувството не те води към прогрес. Защо да си комплексар когато липсва самоиронията. Да се самоиронизираш, значи да сваляш шапка на тъмното в теб, да го изтъкваш напред и с него да си правиш реклама. Ако истинските хора можеха да вървят напред чрез самоиронията те нямаше да стигнат по-далеч от едно жалко, безнадеждно и обречено съществуване.
Не е важно какъв сте, беден или богат, умен или слабоумен, нисък или висок, да се критикувате справедливо и да не се самоунижавате чрез самоиронията тогава, когато когато заслужили или не, получавате от света множество негативни оценки и обиди. Може би ги заслужавате. Чрез иронията няма да се отдалечите от тях. Тя ще ви приближи към ниската оценка и мнение. Нито хвалбата ви към себе си, нито самоиронията са вътрешните гласове, които ще ви тикат напред. Това може да стори само обективното ви самосъзнание, необременено от наддменност, висока самооценка, самочувствие, хвалебствия и самоирония.
Учудвам се когато хората разсъждават ограничено от собствената си камбанария и съвсем тенденциозно.
Искам да кажа на всички, които мислят за самоиронията като естествения и най-важен корен на хумора, че това не е така и че има много хумор без самоирония или ирония.

4akai sega malko apolone... az pravq razlika mejdu humor, ironiq, samoironiq, cinizam...az da ne pasa patkite na selo.. az li4no imam strahotno 4uvstvo za humor..i moite blizki go cenqt mnogo..po rqdko ironiziram horata, za da ne gi naranq..no sebe si skasvam ot samoironiq..tiiiii da ne misli6 4e sam idealna... smartna sam apolone, smartna.. s dosta nedostataci.. kakto vatre6ni taka i van6ni... , 4e za6to pitam az da se vzemam na seriozno.. za6to... to4no 4rez tazi samoironiq ocelqvam..tova vinagi sam go kazvala...daaaaa unijavam se, naranqvam se, podigravam se na nedostatacite si, iztakvam gi.. eeeeee i kakvo ot tova..naprotiv ., 4rez samoironiqta si podobrqvam pove4e samo4uvstvieto.. a gordost ne mi lipsva.....tvarde gorda sam.... za da vzema da si mislq,, 4e kato unija sebe si pred drugite..te kakvo 6teli da si p;omislqt za men..... ami da si mislqt kakvoto si iskat...znae6 kakvo kazvat.... niz6i sa bednite duhom... za kakvo si govorim togava apolone.... taka 4e izob6to ne odobrqvam postinga ti...

Самоиронията е присъща само на най-възвишените личности. Единствено те са способни да осмиват живота си или постъпките си. Широко скроените хора иронизират себе си, дълбоко осъзнали суетата на земния живот и всички страсти, които са преходни и с годините утихват. Винаги съм се възхищавал на огромната духовна сила на такива личности. Защото в днешното време (а и в цялата човешка история) практиката показва, че мнозинството хора изпитват суетната наслада да бъдат възхвалявани, да чакат чуждо одобрение, независимо дали го заслужават или не. Така е устроен човекът.

Затова ярко се открояват великите личности, които намират сили да се самоиронизират. Един от тях е големият френски поет Франсоа Вийон. Сред многото му стихотворения се натъкнах на следното, което е написал за самия себе си:

"Епитафия"

Под този камък тук зарит е
един школар, от купидон
прострелян със стрела в гърдите,
на име Франсоа Вийон.
Горкият, нямаше подслон,
че си раздаде всичко родно:
хляб, маса, вино, панталон.
Да го възпеем в малко рондо:

"Рондо"

Дари му, Господи, покой
и вечен отдих в небесата;
не му достигаше чорбата,
гладуваше и в студ, и в зной.
Обръснат, стриган, с нисък бой
същинска ряпа бе главата.
Дари му, Господи, покой..."

Франсоа Вийон