Раннохристиянските църкви са уникални произведения на изкуството и архитектурата, тъй като по своеобразен начин съчетават различни древни влияния, традиции, култури и дори вярвания. Тяхното изучаване отразява хода на разпространението на христианството в миналото и перипетиите, които е срещало по пътя си. Нещо повече, самото христианство за невярващите народи е било въвеждано с меч и кръв. Влиянията отразени в архитектурните модели, в стенописите и самобитността на постройките, в тяхното разпределение, не се повтарят никога повече, тъй като всеки нов строеж е абсорбирал настроенията и стиловите влияния на своето време, забравяйки за древните архаични модели. Внушението на христианството били толкова силни, че след проповедите някои от римските императори, които доскоро не се страхували от най-свирехите врагове и народи, впоследствие започнали да се страхуват за душите си, когато им се обяснявало, че безверниците губят не само този живот, но и онзи в небесата. С други думи опирайки се на позицията, че за човек е непонятно неговото изтриване и изчезване въобще от света, дори и след смъртта, христианството побеждава в целия свят през онези жестоки и коварни времена. Христианството концентрирало в себе си мощта на правото и полицията, чрез постепенното развитие на институцията на изповедта и нейния инструментариум. То концентрирало интелигенцията и каймака на обществото, като манастирите и монашеството се превърнали в университети за изучаване на дисциплини с принос към християнството. Християнството в последствие иззело някои от прерогативите и на монархическия институт чрез феномена и подчинението на папството, с което всеки локален монарх се издигал с благоволение първо на папата, символ на божието благоволение, наред с благоволението на народа и дворянството. Християнството с една дума придобило статута на държава в държавата. Нищо за него не било чуждо, нищо не било възможно, нищо не било граница пред намерението на светите отци, щом то служило за високите цели на църквата, която била проводника на бога в душите на хората.
Църквата била пазителя на светия дух от свещенната света троица и легитимен дом на бога в присъствието му на земята. Той бил затворен само в нейните стени и в нейната обител, извън църквата неговото съществуване изчезвало и той бил недостижим.
Този тип схоластика се разрастнал особено много през така наречените тъмни векове.
Но ранното християнство нещата не били същите. Най-чистата религия на христианизма просъществувал във изчезналата завинаги при 1467 година Византия. Тя имала честа да предаде чисто и непокварено словото Христово и господне, заради по-голямата си близост до Йерусалим. Тя изпълнила своята мисия, роля и вплела цялото си въображение за индивидуалното разгръщане на религиозното чувството до степените на мистицизъм. Пренасяйки своите послания по пътя до Рим християнството така се променило, че станало неузнаваемо в ръцете на папския институт. Нещо повече, културния лизис на обществото след разгрома на западната Римска империя бил колосален и липсата на устои в него, довел до израждането на католицизма в неговата най-лицемерна и изродена форма, която днес е известна като инквизиция. Християнството се превърнало в инструмент за коректно изтръгване на душите на хората тук на земята без задръжки и с пълната хорска власт, придадена им директно от Бога. 
В своята издигната до съвършенство роля по запазване чистотата на посланията на Христос, Византия се изолира до степен, в която не е постигана от никоя една култура по света. Това струва нейният пълен колапс и срив.  
Изграждането на раннохристиянските църкви носи отпечатъка основно на римската култура, който по-късно се видоизменя от специфичната и нова Византийска култура, но същевременно носи и някакъв отпечатък от предишни вярвания, свързани както с римляни, така и с покръстваното масово местно население. Това били първите сгради, в които езическото население било покръствано с огън, кръв и меч. Ето заради това си струва изучаването на тези църкви, тъй като те разказват поуките на времето и историята и са паметник, носещ атрибутите на отминали, времена, вярвания и епохи.
Монументалните обществени сгради, храмове, амфитеатри, бани, крайградски вили и некрополи са богати с архитектурни детайли, мозайки (Римската вила край Ивайловград), стенописи (Силистренската гробница), скулптури. През 5-6 в. се появяват раннохристиянски църкви ("Света София" и "Свети Георги" в София, Старата митрополия в Несебър, Червената църква край Перущица). Най-разпространени са трикорабните базилики, изградени от камък и тухла, често богато изписани със стенописи. По време на I българско царство се строят мощни крепостни съоръжения, монументални тронни палати и дворци, величествени храмове (Голямата базилика в Плиска и Кръглата църква във Велики Преслав). Те са украсени с каменна пластика, стенописи, мозайки, керамични орнаменти. Източните традиции, съчетани с прабългарски мотиви, правят уникално Надсентмиклошкото съкровище. Много характерна е преславската рисувана керамика от началото на 10 в. Използва се в украсата на постройки, като луксозна трапезна посуда и за художествени произведения от керамични плочки (икона на свети Теодор Стратилат). Уникален паметник на българската монументална пластика е Мадарският конник - единствен в Европа от този период. С покръстването на българите (864) се налагат византийските иконописни традиции (Костницата в Бачковския манастир, много икони, днес в Криптата - Национална художествена галерия). По време на II българско царство българското изкуство е в разцвет. Наред с крепостните строежи се изграждат множество по-малки по размери, но изключително живописни църкви (в Несебър, Велико Търново) с богата стенописна и керамопластична украса.

пише христиЯнство?

допустим е и варианта христианство