Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.06.2009 15:50 - Как достига северната стена на "Червената църква" до наши дни
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1159 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 25.06.2009 20:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Димитър Георгиев-Даков

 

Основна причина за това е страхопочитанието от Бог, а след това се намесва и страха от меча, от заплахата, от терора. Затова е забранено напразното споменаване на името му, за да не може престъпниците да оправдават своите действие с неговото свято име. В началото римляните са се страхували от силата и чистото безкористно послaние на христианството за мир, за вечна смърт на грешниците, тъй като всеки човек приема своя живот като ненапразен, имащ смисъл и вярва, че дори след смъртта му, живеят както света, така и той самия, преминавал в трансформация, която няма край. После страха обзел и бесите наред с политическия натиск, който им указали римляните за възприемането на христианството. Светът в онези времена бил така див и жесток, че основна нужда за да живее, било да се убива. Нужна била само кауза, която да извинява убийствата. Христианството не било толкова силно, че да бъде политика, а останало чиста и теоретична философия и въпреки призива си „не убивай“ убийствата продължили в името на Бог и в името на народа, на общите блага и под страх от вечна смърт. Дори до ден днешен христианството не е силна политическа система, тъй като двете ценностни системи боравят с диаметрално противоположни атрибути. Политиката изисква продажност, договорност, лицемерие, прикритие на истината, налагане на правото на силния, убийството и наказанието като средство на печалба и възмездяване, въобще атрибуции, които христианството не притежава. Така цезарите и царете продължили да обединяват в себе си единството на силите на политиката и христианството, като две олицетворения на доброто и злото и в името на компромиса между тяхната непрекъсната борба, от която се ражда живота. Компромис на земята между тези две духовни сили не е възможен, дори ако за целите на това, земята пламне в пламъци. След като се покръстили бесите в лицето на своята аристокрация изпаднали в закономерен дуализъм и не могли как кръста като средство за наказание и позор, станал символ на живота в новата религия – нещо, което дори и най-големите философски умове нито могат да проумеят, нито пък могат да защитят като концепция. Това и до ден днешен е най-големият символен и концептуален недостатък на новата религия, променила из основи човешкото мислене, но останала неясна и нелогична в някои свои постулати и пунктове. Бесите така и не могли да възприемат изцяло и спонтанно новата религия, независимо от напора на римския меч, още повече когато самите римляни имали проблеми с осмислянето на вярванията и символиката на христианството, след като доскоро вярвали в хегемонията на силата и на материалните блага. Самият аз като потомък на беси, мога в себе си да усетя недоразумеята, които както аз сега изпитвам, са изпитвали и моите прадеди относно силата на волята и логиката. Толкова било непоклатимо упорството на бесите към религията на христианите, че дори римляните не могли да го наложат със сила, особено когато войската била чужда на милозливостта на новата религия. Безверието на бесите продължило още четири столетия – време през което душите им били разкъсани на кръст в един духовен и напълно изстрадан дуализъм. Те още помнели ужасните дори за тях кръстове набити в земята из цялата тяхна тракийска земя, което за тях било истинско светотатство, когато техните вярвания и ритуали организирали човешкото тяло след смъртта в погребална земна могила и то не като страхопочитание от смъртта, а от чисто естетични и философски позиции. Не е известно и в българската история как точно бесите са покръстени от Борис I. Знае е само, че акциите по покръстването като израз на държавната политика по антагонизма на българите с Ромейската империя. В този смисъл Борис е първия български цар българоубиец. И тук един напълно нов момент – раннохристианската църква навлиза в своята цялостна предназначеност, където избралите живота беси да се покръстят сред червените стени на храма. Една част от непокорните беси се заселили трайно във вътрешността на Родопите, за да избегнат гоненията. Едва тогава бесите приемат силово натрапената им религия и с вярата на меча и на кръвта червената църква става символ на тяхното насилствено покръстване. Съдейки по това колко малко са били римските постройки

заради нестабилното и неспокойно положение на Тракия в империята на Рим. Вероятно веднага след превръщането на Тракия в римска провинция през 45 г. от н.е. Започва официалната римска политика по изграждане на основния римски град на територията на племето беси, а именно на Диоклецианополис. Строежите на римляните са били изцяло подчинени на правилото за непосредствена близост до източниците на пресни водни източници. Така например Пловдив като римски укрепен град е снабдяван с прясна вода от акведукт. Той минава от западната страна на Джендемтепе и е носил вода от малката рекичка , течаща през селата Храбрино и Първенец. Забележително е, че римляните не са ползвали водите на река Марица, а са изградили акведукт до Родопите, вероятно използвайки естествения наклон от Родопите към Пловдив. Така Филипополис и Диоклецианополис са двата най-важни римски града в Тракия, запазили и до днес своето римско величие. Легионът за борба с бесите е бил разположен в самото сърце на Беската племенна общност в близост до град Бесапара. Под достойнството на Рим е да строи римски град върху старо варварско селище като това на град Бесапара, затова и няма никакви следи от римски постройки на територията, където се предполага, че е бил града. Той е една огромна загадка, защото вероятно е бил разрушен от римляните още по това време в знак на тяхната особена неприязън към това племе.

Новите христиани след просветителската дейност“ на Борис се оказали смирени, но не успели oа забравят кървавите спомени, които били пряко свързани с Червената църква и страхът към нея продължил, неприязънта също. През периода на царуването на българските царе църквата изпълнявала своята служба на Света обител.Това вероятно се запазва и след завземането на България от турците, но по всяка вероятност турците са направили опит за събарянето й. В ранния период на турска инвазия религиозната толерантност не е била позната на турските завоеватели, напротив тъкмо обратното. Ето защо толкова голяма рядкост са раннохристианските храмове запазени до днес. След дострояването на църквата и либерализационната политика на Високата порта относно изповеданията на поробения народ църквата е непресекваща функционалност и активна богослужебна дейност до периода на Априлското въстание. Свидетелство за това са възрожденските стенописи на български майстори зографи от този период. Преди години (1980-1990) все още личаха черните следи от пожара на църквата. Ерозията по римските червени плочки постепенно губи тези белези на пожара. Остава най-здравата и незастроена от предишното разрушаване на църква оригинална северна римска стена.
Христианското покръстване при това на две вълни остава емблематично и най-характерно за църквата символ на Българщината, където са измрели не един и двама българи в в борбата им за собствена религия и вяра. Това е една от причините до нас да достигат толкова малко сведения, успоредно с липсата на писмен език, който да пренася техните бит и култура през времената.

Уважаеми читатели, съжалявам, че можете само да се опирате на моите пристрастни и непрофесионални сведения за "Червената църква" край Перущица, защото в българската историография липсват официални литературни източници за нейната история, което е срам и позор за съвременната исторична наука. Както се казва, когато няма история, тя се замества с литература, ред, абзац, няколко добри думи за Historia obscura. Нашата изсторична наука не благоволява дори и това за тази църква, не благоволява дори да сложи табела за нея с кратки исторически сведения. Какво по-добро извинение от незнанието, още повече на историците, които винаги могат да намерят основание за мълчание или извинение.
image






Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14469681
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031