Автор на статията: Димитър Георгиев - Даков (частни анализи и хипотези)
В сърцето на трако-родопското уединение на България издига своите руини една многострадална църква. Тази църква е едно от най-святите места на България, но тъне в бурени и развалини, а всъщност на това място се осъществява и протича истинската невидима борба между божествения и сатанински свят. Защо казвам всичко това? Защото не е нужно да бъдеш роб на сетивата, за да усещаш божието присъствие, ако нямаш сърце за това, но слушаш и изпълняваш ритуалната религиозност на църквата. Защото след като функционира като такава и през турското робство при злощастните събития на Априлското възстание е опожарена от освирепелия башибозук. Тъй като в пламъците стенописите не изгарят, войниците на башибозука обезобразяват изографисаните образи на светците.
За разлика от гърците, имащи навика от всеки камък и издялан мрамор без история да правят историята на новата си държава, пред тази църква нито един историк не е сметнал, че си струва да се постави табела с кратко съдържание за епопеята и огромните превратности на тази сграда в руини.

Историческа хипотеза за реалната съдба на църквата: След като император  Теодосий официално забранил с декрет ритуалите и изповядването на езическите култове, в това число и на митраизма, за да бъде христианството единствената официална религия в империята, добре устроените митраеуми изпаднали във немилост и религиозен "вакуум". Тъй като това били местата за религиозни практики главно сред римските военни легиони, можем да си представим как този декрет се е отразил на деморализирането на армията и кризата във военната машина на Рим, която заради философско-миролюбивите проповеди на християнството била изтласквана в периферията на общественото внимание, без да се подозират негативните ефекти. По това време поученията на християнството били толкова силни и така пленителни, че по мащаб и въздействие се доближавали до психическата и сугестивна енергия на съвременните християнски сектантства на евангелистите и др. В този момент Бесите, които били свободни през цялото свое съществуване да вярват в своите си езически божества, били официалното задължени от римските институции. Свободните митраеуми били бързо преформирани за целите на покръстването. Бесите не приели кръстта като свой символ, още повече, когато ясното послание на римляните е било с него да разпъват престъпници и крадци. Така и трудно било да се откажат от собствената си символика и да приемат чужда. Впоследствие официалният ритуал извършил своята роля на дуализъм в душите им, което ги принудило да изградят своя собствена христианска концепция, довела до написването на толкова мистифицираната Библия Бесика. Лично аз предполагам, че тъй като бесите не са разполагали със сграден фонд за активни религиозни мероприятия и религиозен труд по написването на ръкописа, то би следвало като най-логично място за извършване на преписа на оригинала в този близък до душевността на бесите вариант да е била използвана "Червената църква", представена ви на оригиналните снимки, изложени по-долу. Каквито и да са били сградите на бесите, те са били неприемливи за осъществяване на препис - една непривична практика за тях. След като покръстването на Бесите в Червената църква е факт, логична се явява и последвалата още по-голяма потребност от превод на оригиналната библия на тяхното езиково наречие.
С други думи от митраеум червената църква се превръща в раннохристиански храм, използвайки напълно фукционалността на сградата. Каква била обаче причината тук да бъде построен митраеум. Първоначално и най-вероятно разположения тук римски легион е имал нужда от огромна римска терма. Най-високото циливизационно достояние на Рим бил култа към телесната хигиена и постиженията във водната инженерна технология осигурявали подобни изисквания. Възможно е термата като сграда за къпане на войниците да е построена през периода 5в. пр.н. е.-2в. от н.е. Впоследствие зародилия се култ към божеството Митра сред армията през периода 3-4 век от новата ера съчетава сградата на римска терма, заради известната символика на Митра с водата. В действителност "Червената църква" е построена над хилядолетен извор със сладководна, кристално чиста вода. Кое обаче ни кара да свързваме митраизма с римската терма? Този основателен въпрос е много лесен за отговор при привеждане на следното доказателство относно култовата символика в иконографията на божеството, представена от следния факт: Релефи върху съдове, открити близо до Майнц описват посвещаването в митраизма. Върху една купа е изобразено как посвещаваният е легнал, а до него стои жрецът – застанал ничком и с маска на бог Митра. Другото изображение от съда е това на чудото с водата, което се би трябвало да се разиграва повторно и в ритуала – Митра изстрелва стрела към скала и от това място бликва вода. Тази легенда невероятно логично свързва по-рано присъстващата римска баня за войниците легионери на Рим, построена в резултат на сладководния извор, който съществува и до ден днешен под църквата, която същите тези легионери лесно са превърнали в митраеум. При това митраеумът е бил пригоден, а не е бил типичен, тъй като е имал структурата на градска баня в своята архитектурна концепция. В крайна сметка от една римска баня хипотезата в историята на червената църква показва, че последотелно са трансформирани по пригоден начин несвойствен митраеум, който в последствие след едикт на римския император Теодосий първи, веднага престава да съществува и поема функциите на раннохристиански храм, също нетипичен както тогава, така и днес. Христианският храм на червената църква също е бил пригоден за тези цели, като надписите с митраистични персонажи и сюжети са били прерисувани в христиански стенописи. Доказателство е единствения запазен прерисуван стенопис на Митра и червеното яйце от което божеството се възражда на този свят (виж снимката със стенописа). Нещо повече, толкова бързо храмът е следвало да влезе в действие при известяването на императорския едикт, че не е имало каквото и да е време за козметични преустройки, поради което това е единствената църква, която в цялата история на България е покръстила най-голям брой езичници. Най-уникалният факт е, че това е църква със северен олтар, вместо с нормално позиционирания източен. В това отношение църквата е уникална. Само няколко църкви имат подобни олтари и те също са раннохристиански. (Античничния храм, разположен в местността "Манастир Свети Никола" е строен в края на II - началото на III век по времето на династията на Северите. Той представлява квадратна сграда с външни размери 6,20 на 6,20 m. Строителството е било изпълнено в opus quadratum с добре обработени квадри свързани с железни скоби тип "лястовича опашка". Храмът е изпълнен в тип "храм с анти" с две колони, като входът е разположен от запад. Пред входа са изградени два квадратни олтара - северен и южен с размери 2 на 2 m. Плановата схема и наличието на двата олтара пред входа на храма имат единствен паралел с подобна култова сграда, разкрита през 1936 г. в град Титси, Великобритания.
Уникалността му се състои в това, че докато зидовете на храма в Титси са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан, то този в град Годеч е изграден в квадрова зидария без спойка и представлява единствен по рода си храм от този вид в Европа, открит до сега. Този храм представлява част от римско селище, разположено в непосредствена близост на площ от около 60 дка. По всяка вероятност селището е възникнало около пътна станция, обслужваща спомагателен римски път от Naisus (днешен град Ниш), през Петроханския проход, през Montana (днешен град Монтана), за Ratiaria (днешно село Арчар, Видинско). По предварителни археологически данни селището вероятно е населявано от римски военен отряд и съпътстващото го сателитно (канабно) селище.)
Открива се още едно забележително сходство между архитектурата на църковната руина и друга емблематично известна постройка като главния портал на римската крепостна стена на Хисар. По всяка вероятност строителните дейности на защитната стена на римския крепостен град Диоклецианополис и римската терма край Перущица, която е превърната впоследствие в червената църква са предприети по едно и също време. 

И все пак червената църква има нещо уникално, което не притежава нито една друга църква. Това са ясно личащите в корпуса на запазената единствена северна стена отдушници, пронизващи цялата стена и са единствения архитектурен белег напомнящ за произхода на църквата от римска терма.


 

 

Стенопис с божеството Митра и червеното яйце на нивото на човешката фигура, символ на възкресението.

Многострадална! Така е.

Добре е че все още се намират хора,които милеят за нашите старини и правят публично достояние огромните проблеми, свързани с това.
Благодаря !

Отново невероятно добро изложение на материяла.
Напълно си прав ,че гърците от парче мрамор правят история ,но и турците не остават назад.Много са добри в това отношение и трябва да се учим от тях.Фотосите също са невероятни ,навярно правени в добра компания ,но църквата/имо това което е останало от нея/ седи доста самотно на фона на крисавата природа -единствената която подчертава величествеността на сградата.Архитектурата ,начина на изпълнение и материяла от който е съградена много ми напомнят и на разкопките в Несебър-явно правени по едно и също време.