Пиша тази статия инспириран от най-сетнешното откритие на фармацевтичния български гигант Софарма по откритието на български метод за изкуствено синтезиране на алкалоида нивалин. Освен тази компания, до този момент само японски технолози са успели да синтезират медикамента нивалин. До този момент Janssen Cilag заедно с българската Софарма произвеждат аналози на алкалоида нивалин. Нивалинът е неспецифичен и обратим инхибитор на човешкия и животински синапсен ензим холинестераза, като по този начин удължава действието на медиатора ацетилхолин и усилва невно-мускулния сигнал, което е от есенциално значение за лечението на нервни и нервно-мускулни заболявания, исхемични инсулти, а така също детска церебрална парализа и разностранни форми на деменции като сенилната деменция и болестта на Алцхаймер. Интересът, търсенето и нуждите към нивалин непрекъснато се повишават в световен мащаб приемайки израза на геометрична прогресия, заради непрекъснатото нарастване броя на възрастното население на земята и оттук незапомнения скок в ръстта на нервно-дегенеративните и паметови заболявания. Комбинацията от нивалин, пирамем, фитин и винпоцетин значително увеличава размера на възвръщане на паметта и на способността за актуално запаметяване. Засега нивалин е един най-важните средства на избор, заради статистически значимите резултати от лечението с него.  
Трябва дебело да се подчертае, че във световната фармакология, България завинаги ще остане запомнена с откритието на лечебното действие на алкалоида нивалин от блатно кокиче и с настойката на корени от беладона в бяло вино за лечението постенцефалитния паркинсонизъм и тремор, известно още като българското лечение на Иван Раев или на латински "cura bulgara". От гледна точка на преноса на етнофармакологията във научната фармакология, България е една от водещите страни в света.
Дотука всичко е нормално и постлано със цветя и рози както се казва.
Да разгледаме обаче административните и законодателни проблеми на производството на нивалин досега в България. Както винаги и както всяко нещо, то е покрито от гъста блатна материя, същата в каквато расте и блатното кокиче. Колкото и да е благородна каузата на едно лекарство, неговото производство не може да бъде извън закона, особено когато суровината за производството на лекарството е защитена от закона. Въз основа на тяхното сътрудничество между бившето държавно предприятие Софарма и правителството, няма да можем да научим огромните щети нанесени на вида през 50-тте години на производство на нивалин. В действителност видът блатно кокиче е бил с огромна честота и голяма плътност на популациите в българската флора. Но само тридесет години на експлоатация на естествените находища с цели грудки за създаването на изкуствени плантации от растението, водят до решението вида да бъде включен през 1984 като застрашен от изчезване в "Червената книга на България". Излиза, че глобата за нарушението на обикновения гражданин по късането на блатно кокиче е сигурна в размер на 50 до 1000 лева, а глоба за Софарма по експлоатация на находищата в естествени условия няма. В този смисъл всеки български гражданин има право да осъди Софарма за корпоративно извличане на печалби на гърба на природното богатство на България. Интересът на компанията не е благороден, а корпоративно-финансов.
Наивно е да се счита, че брането на надземните части на растението не води до утъпкване, неволно изваждане на цели грудки и намаляване на биопотенциала на растението и на популациите, които то изгражда и до трайно увреждане на естествените популации. Очевидна е и невъзможността при събирането на надземната част да се осигури достатъчно естествен добив от семена в рамките на самата експлоатирана за промишлени цели популация.
Eксплоатацията на което и да е естествено находище на биологичен вид е недопостимо от гледна точка на косервационните принципи и от личното ми гледище на специалист по консервация на биологичните видове.
Непоправими са щетите нанесени от държавата и протектираната от нея Софарма в производството на нивалин върху трайното редуциране и изчезване на обширни популации на растението, което повече с никакви мероприятия и амелиоративни способи не могат да бъдат възстановени в ествествения размер и цялостни параметри. От тази гледна точка официално използвам съдържателните възможностите на постинга в българския блог, за да се обърна към РИОСВ-Пазарджик, които поради незнание не са поставили огромната популация на блатно кокиче в землището на село Главиница в западна посока от селото под възбрана и не са сторили все още нищо за обявяването на територията на популацията като защитена местност. Обръщам се и към Министъра на околната среда и водите, чието престъпно нехайство по мерките за трайното обявяване на вида като защитен, може да коства на идните поколения, пълното изчезване на вида от нашата флора.
В нито една страна няма фармацевтична компания, която да е толерирана от държавата по безмилостната и нерегламентирана експлоатация на естествени природни богатства. Ние сме единствената такава и държим първенство. Вследствие на продължилата дълго експлоатация(50 години) на естествените находища на блатното кокиче, можем със сигурност да кажем, че видът е снижил своите репродуктивни естевствени възможности и е намалил обема и размера на своите популации.
Държавата, институциите и Софарма, дължат извинение на гражданите си за проявения произвол. Загубите за природата са превърнати в печалби, които никога няма да възвърнат естеството на разрушената природа. В този смисъл новината за изкуствената синтеза на нивалин поне окончателно ще направи излишна корупционната схема между една фармацентична компания и една практика на толеранса.

Ето и новините за блатното кокиче и неговата експлоатация: Експерти на регионалната екоинспекция ще проверяват естествените находища на блатно кокиче, за да преценят дали могат да се ползват за добив на суровини. Само една фирма в региона е заявила намерение за събиране и изкупуване на листостъблена зелена маса от лечебното растение в защитените местности Долната ова в община Любимец и Лозенски път в община Свиленград. Тя се ползва за фармацевтичната промишленост. Растението съдържа алкалоида галантамин, от който се произвежда нивалин и други лекарства. Блатното кокиче е вид, защитен по закона за биологичното разнообразие, с ограничителен режим на ползване от природата. Миналата година в цялата страна бе забранено събирането и ползването на свежа маса заради лошото състояние на вида. На общините бяха направени предписания да осигурят охрана по местата в периода на вегетация. Стръкове от блатно кокиче се събират основно като суровина за фармацевтичната промишленост. Растението съдържа алкалоида галантамин, от който се произвежда нивалин и други лекарствени препарати. Нивалинът се използва основно при лечението на детски паралич. и неврологични заболявания. Правилното събиране изисква от растенията да се добива само наземната част с размери от 3 до 5 сантиметра над земята. Това трябва задължително да става чрез отрязване и без събиране на кокичета с луковици.
Блатното кокиче е защитен вид по Закона за биологичното разнообразие, с ограничителен режим на ползване от природата. Преди да бъде разрешено .събирането му от естествените находища, се изисква да се направи оценка на състоянието на популациите му през съответната година. В зависимост от резултатите от проверката министърът на околната среда и водите по препоръка от съответните регионални екоинспекции преценява и издава заповед за временна или местна забрана за ползване на вида, достъп до определени райони,. въвеждане, на разрешителни режими или определяне на квоти за ползване на популациите на блатното кокиче, както и срокове, правила и методи на ползване.
През миналата година в цялата страна бе забранено събирането и ползването на свежа маса от блатното кокиче. Лошото състояние на вида в естествените му находища бе причина за издаването на забранителната заповед.
Регионалната инспекция по околната среда и водите – Бургас ще санкционира нарушителите, които са събирали блатно кокиче в резерват Ропотамо, информират от МОСВ.
Служители на Дивечовъдна станция – Ропотамо са иззели чувалите със събраните растения и са съставили 10 акта. Въз основа на тези актове РИОСВ ще издаде наказателни постановления за нарушение по Закона за защитените територии. Санкцията за физически лица е от 500 до 5 000 лева.
Блатното кокиче (Leucojum aestivum L.) е под специален режим на ползване, включено е в Червената книга на България в категорията “застрашен от изчезване вид”, затова част от местообитанията му са обявени за защитени територии. Расте в мочурливи ливади, крайречни гори и заблатени местности. Блатното кокиче съдържа алакалоида галантамин, от който се произвеждат нивалин и други лекарствени препарати.
На територията на РИОСВ – Бургас има пет находища на блатно кокиче - защитена местност “Чаирите” край село Горица, защитена местност “Калината” край Слънчев бряг, край с. Присад, защитена местност “Блатото” край Созопол и местността “Блатата” край Лозенец. Събирането на блатно кокиче, както и на други видове растения в резерват “Ропотамо” е забранено. Състоянието на популациите се проверява ежегодно, съвместно с представители на общините и държавните лесничейства, на чиято територия са находищата. Проверките имат за цел да установят както общото състояние на растенията, така и тяхната плътност на разпространение, жизненост и брой цветове.
Тази година със заповед на министъра на околната среда и водите бе забранено ползването на листно – стъблена маса от блатно кокиче от находищата му в цялата страна. Забраната е в сила от края на април. Мерките са взети след дадена от експертите оценка за неблагоприятното състояние на блатното кокиче през тази година и ниските ресурсни възможности на популациите. 28 Май 2007 | 15:16
Успешно приключи работата по проект за разработването на лабораторен вариант на промишлено приложим метод за синтез на галантамин, съобщиха от „Софарма” АД. Проектът се реализира благодарение на съвместна инвестиция на Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия и най-голямата българска фирма-производител на лекарства. Получените резултати дават възможност на фирмата за алтернативен начин за производството на алкалоида. При мащабиране на проекта в производствени условия ще може да се постигне по-голяма независимост и гъвкавост на „Софарма” в областта на производството и търговията с лекарствени продукти на галантаминова основа. От фирмата отчитат, че търсенето на тези медикаменти се увеличава в световен мащаб. Индикациите за прилагането им се разширяват и те намират приложение в неврологията, анестезиологията, физиотерапията  и токсикологията. Биохимичното им действие се базира на инхибиция на ензима ацетилхолинестераза. Галантаминът е активно вещество на добре известния от десетилетия медикамент „Нивалин”, за производството на който доскоро се използваше единствено растителна суровина от надземната част на блатното кокиче. „Софарма” произвежда две дозировки таблетки и четири дозировки ампули на база изолирано активно вещество от този природен източник. Полученият синтетичен галантамин е с висока степен на чистота и идентични характеристики с природния алкалоид. Той може частично да замени използваната досега растителна суровина, която става все по-дефицитна, поради това, че блатното кокиче вече е обявено за застрашен вид.  04 юни 2009 

В градината ни има блатно кокиче, не го берем а го размножаваме .Нека и в природата да се запази.

Специално за господин Чавдар Иванов


http://clinicaltrials.gov/ct2/show/NCT00814658