Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2009 21:03 - Превенция на венозната тромбоемболия и тромбофлебит. Поставяне на диагнозата субклиничен тромбофлебит
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 3973 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 09.06.2009 19:44


За изкуството да се постява диагноза и да се лекува:
Най-висока смъртност при човека се наблюдава при състоянията на венозен тромбоемболизъм и често асоциирания с него тромбофлебит. Отази гледна точка двете патологичния състояния имат огромна клинична значимост за опазване на човешкия живот.
Поставяне на диагнозата субклиничен тромбофлебит се осъществява единствено и само от честото и детайлно изследване на кожата на краката от общопрактикуващия лекар, специалистта, както и от активното самонаблюдение на пациента на всеки шест меесеца.
Повърхността на кожата и видимата с просто око нейни характеристики и изменения са най-важния критерий за ранното поставяне на диагнозата. Появата на червени кръгли единични петна от 1 до 3-4 мм, често конфлуиращи, на раширени капиляри и телеангиектазии, на разширени вени, на промяна в нормалната оцветка на кожата, са сигурни белези в ранното субклинично поставяне на диагнозата. Трябва да се знае,  както от лекаря, така и от пациента, че веднъж появили се, кожните промени не могат да претърпят самостоятелно подобрение и прогресират в посока на ранно и клинично изявен клиничен тромбофлебит. Трудностите в поставянето на диагнозата на субклиничния тромбофлебит се коренят в това, че изменението на венозните съдове често вървят в посока на засилване на патологичните изменения отвън навътре или обратното, но най-важното заблуждение е, че на фона на здрава кожа могат да страдат вътрешните дълбоки венозни съдове и тази патология постепенно да се разпространява към повърхностните слоеве на кожата. Ето защо е толкова голямо значението на субклиничните кожни прояви на венозните изменения, тъй като ранната диагноза и лекарствения мениджмънт предотвратяват развитието на заболяването и неговата прогресия.
Водещият принцип тук и в медицината въобще е, че колкото са по-ранни и слаби патологичните изменения, толкова възможността на възможността да се възвърне здравето е излишен. В това отношение значение има и ранната профилактика на заболяванет свързана с кожата и съдовете на долните крайници, провеждана задължително при хора след 40 годишна възраст.
Тромбофлебитът може да се развие при всеки индивид различно. Индивидуалният характер на заболяването се детерминира  от специфични и многообразни съчетания от стил на живот, двигателно поведение, позиционни навици, специфично професионално и двигателно натоварване. И разбира се като един от най-важните фактори е анатомичната особеност на венозната система, която е изключително вариабилна и силно изменчива при всеки един индивид, особено съдовете на повърхностната венозна мрежа. С други думи пациент дори с един тромбозирал и разширен повърхностен съд дава основание за поставяне на диагнозата тромбофлебит - субклинична фаза. Съществува ясна взаимовръзка между вариците и тромбофлебит. Има тромбофлебит без венектазии (варици), но няма венектазии (варици) без тромбофлебит.
Друга основна зависимост е, че няма варикозни изменения на вените без венозна стаза и последвала след това венозна хипертензия. Изолираните и високо позиционирани варици говорят за остър стоп на кръвния ток непосредствено над варикозното изменение. Най-честата примина е увеличен физиологичен капацитет на венозните клапи - първо клапите се увеличават, разтягат и нарушават своят еластичност, после стени на съда. Не съществуват патологични различия в структурата на съда и клапата при, с изключение на това, че клапа от двете страни е покрита от ендотел и в резултат на тази особеност и на реологичните закономерности на кръвта има неколкократно по-висок риск от тромбозиране.
Измененията във въшната видима венозна система отразяват аналогично и точно съответните изменения на дълбоките и невидими части на венозната система, като често пъти патологичните изменения нямат клинична симптоматика и усетов еквивалент. Причината за по-малката чуствителност при венозната симптоматика е липсата на еволюционната необходимост и натиск за специфична чувствителност в съдовата венозна стена. Поради непрекъснатата механика на човешкото тяло и отсъствието на необходимостта от специфични рецептори за болка (ноцирецептори) във вените. Това е защото болковата чувствителност на вените не е соматична, а висцерална неопределена, флуктуираща, симпатиково медиирана, непостоянна. В случай на стаза болковата чувствителност лесно отзвучава от двигателната активост и от статичната мускулна активност при покой.
Тази статия има смисъл в това, че разглежда един от най-честите причинители на смъртност в човешката патология, тромбофлебита, в новата светлина на ранното поставяне на диагнозата и недопускането на образуване на венектазии и други патологични белези във венозната система на долните крайници чрез ранната диагноза и ранната профилактика.





Тагове:   здраве,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. smani - Да
08.06.2009 21:43
не дава Господ!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14467461
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031