Много хора четат чужди блогове и пишат свои собствени, но не са наясно защо го правят. Може би инерцията на подражание е обхванала индивида в съвкупността на общата конюнктура.  Аз имам някакво смътно вътрешно убеждение, че това се дължи на непознаването и несъзнаването на понятието "блог". Особено изненадващо е поведението на злобно настроените индивиди, на които толкова много неща им липсват, че се налага да отделят време за четене на блогове като с писане на злобни коментари успяват да заличат част от своите лични комплекси. Това е нещо подобно сякаш да отидеш на панаир ли на пазар, да нямаш пари в джоба и колкото и да желаеш да си купиш нещо, отхвърляш всички стоки с мотивите, че не са достатъчно добри за един изтънчен вкус.
(какво се получава с индивидите, при които липсите са толкова много, че се превръщат в качествени изменения. Настроението не е добро, но въпреки всичко за разнообразие влизат нещо да прочетат, че да разсеят мрачните мисли. Когато си подтиснат отвътре, когато нямаш настроение, каквото и да сториш, колкото и постинги да прочетеш, за да научиш нещо ново, това няма да е полза за промяната в мисленето, защото четенето и самовъзпитанието, колкото и да са големи по количество, не могат да заместят самото изначално възпитание. От друга страна пък възпитанието, колкото и да е високо и качествено, не може да промени душата. Ако няма какво да трогне душата на даден индивид, надали четенето на блогове ще я задоволи и утеши.
Какво да кажем за хората, които се изяват в ролята на полицаи и държат сметка на авторите на блогове, че ги създават и пишат.
Ами какво да кажем за индивидуалните мозъчни дарования, които  боиждат авторите на блогове и са достатъчни мазохисти да ги четат, но които чувстват, че тяхната оценка е незаменима и ще доведе до съдбоносен обрат в историята на човечеството. Какво да кажем за тези, които нямат лице и коментират обиждайки. Може би всичко това се дължи на обстоятелството, че много читатели четейки понятиято "блог" всъщност разбират и си мислят за понятието "блок" и тогава те се чувстват длъжни да заживеят в този блок, да го коментират и вживеят в ролята на съдници по съседски. Ако потенциалът на нацията се съизмери с качеството на неприетите коментари от автори на блогъри от техните анонимни и скрити коментатори, то наистина каква скръб би настанала, а вкрайна сметка тази скръб е нашата действителност.

Точен си.