Майка ми и баща ми в момента работят за Краля на Испания и за испанската хазна, поради което се налага трайно да отсъстват от България. Това което ми споделят, наред с обичайните чувства на носталгия, е колко много им липсва българската боза с българска баница. Бозата е съществен продукт от така нареченото "Хипократово хранене", при което се използват балансирани храни, невредящи на здравето. наистина няма как да забравиш бозата, ако си българин. Няма българин от предишните поколения, който да не е израсъл с боза в менюто на сутрешната закуска. Спомням си как дядо ми правеше попара от боза и хляб и всичко това, колкото и примитивно да звучи имаше изключителен вкус, за разлика от сегашната подсладена боза. Спомням си също как бозата се продаваше не в малки бурканчета от полиетилен както сега, ав стъклени бозаджийски шишенца, които отгоре бяха покрити с капачки от алуминиево фолио. А още по-назад във времето имаше големи буркани с още по-голяма вместимост и своеобразна форма, които сега вече са антикварна рядкост. Ето такава е бурната история на бозата, която вместо добра и позитивна посока се изражда безогледна като нейните творци и потребители. Уви истинските неща би следвало да си остават истински, за да ни напомнят за времената, от които идваме и на които също безвъзвратно принадлежим, отдадени и замислени за бъдещето.
За българите в чужбина, които тъгуват по българската боза, чийто най-ярък аналог беше Баташката боза, давам рецепта за домашна боза, описана подробно в края на този постинг. Сега просто искам да кажа нещо ни в клин, ни в ръкав и да се съглася с един от моите читатели, който смята, че е много добре задето Тасос не е останал в ръцете на българите, защото досега да е затрита цялата природа там. Аз колкото и голям патриот да съм, няма как да опровергая тази теза и аз сега вече давам пример с баташката боза. В годините на Бай Тошо кой как минеше през Батак, а оттам е минала цяла България, всеки е пил от най-добрата боза - баташката. И понеже много лесно от всичко правим "батак", затова сега и тази боза изчезна. Да не говорим за много други неща, които вече нацяло се затриха и чийто списък е толкова дълъг, че надминава нещата, които ни останаха.
Питам се колко ли продажна трябва да е една култура, за да продаде и фалшифицира собствената си боза, като замени традиционната си домашна и квасена боза с бозата, съдържаща изкуствени подсладители. нима е толкова страшно да запазим бозата като истинска и национална чиста особеност, без да я фалшифицираме с изкуствени подсладители, от които въобще не е възможно да се говори за квасена или вкисната боза, която е още по-приянта за пиене от прясната. Кипенето на бозата не може да се осъществи със цели месеци, заради изкуствения подсладител, който не позволява естественото и нормално вкисване на бозата. Що за боза е тогава псевдобозата, с която ни залъгват хранителните технолозите от ВИХВП. И не чувстват ли срам от подобни безобразия. Аз просто желая бозата, която съдържа подсладител, въпреки аналогичния си състав да не се нарича боза, а да носи името "Наподобител на боза", за да може клиента да не се лъже. Защото истинската боза вкисва и това е нормален процес на ферментация на напитката, а изкуствено подсладената боза не вкисва. Колко е тъжно да обясняваме колко сме фалшиви, за да можем и за всички останали неща да продължим да бъдем истински.
Не зная дали бъркам с бозата като я представям в подобна незаменима светлина. В реалността се оказва, че бозата е незаменима като хляба. И как да се сърдим на бозата, когато самия хляб вече не е истински и нее  същия, както преди. Нима можете да сравните днешния хляб с домашно приготвената питка по Великден. Нима може да бъде надмината сладостта на домашния хляб приготвен от две човешки ръце в сравнение с хляба, приготвен от машини.

Рецепта за домашна боза:

5 л вода
2 чаши брашно (пшенично, овесено, ечемичено или от просо - последното е най-добро и не съдържа глутен).
2 чаши захар.
1 чаена чаша боза със захар или специално приготвена закваска.

Брашното се запича в сух тиган, като се бърка през цялото време, за да не загори.
Препеченото брашно се прехвърля в голяма тенджера и се охлажда.
Към него се добавя малко хладка вода и се разбърква до хомогенна смес (класиката е с дървена лъжица, аз се справям само с тел. Ако все пак останат бучки - за тая работа си има пасатори). Добавят се останалата вода и захарта и сместа се слага да се вари. След като поври 5-6 минути (през цялото време се бърка, за да не залепне за дъното на тенджерата), се оттегля от огъня. Оставя се да се охлади и към сместа се добавя една ч.ч. боза, останала от предния път или една ч.ч. закваска за боза. Бозата се оставя на топло, за да ферментира. Готова е след 2-3 дена. Тогава се налива в бутилки и се съхранява в хладилник. Изпива се всичко, без 1 ч.ч., моято ще остане за следващата доза.


Закваска:
1 ч.ч. вода
1 с.л. захар
2 с.л. препечено брашно

Всичко се разбърква, пресипва се в буркан, покрива се с кърпа и се оставя да ферментира за 2-3 дена, като от време на време се разклаща.

Ще я пробвам, дано се получи...

Ами и аз ти я препоръчвам, както на теб и всички останали, така и на българите в чужбина и най-вече на родителите ми, които я жадуват

А може би за да запазим чистите си български корени би трябвало да кажем - Българи, правете си домашна боза, не купувайте буклуците на пазара, които са представени изключително от изкуствени подсладители.

няма от къде да се купи, германците не познават тая напитка.

Така е кроталче - бозата е свързана с нашия фолклор, с нашето израстване, с това да бъдеш живи българи, а сега осемнадесет годишните и много по-големите от тях ядат дюнери и се чудят защо машинките не работят

оооо прав си, аз дълго време я жадувах, сънувах я дори, имаше моменти в които мислех че единственто нещо което ми липсва е бозата, бях забранила дори да ми се споменава,брат ми ме псорещаше на летището вместо с цветя със студена боза.Така докато намерих български magazin в които правят и баничките и бозата е нашенска, купешка но нашенска и ми олекна, сега като знам че мога да си я купя когато поискам вече не ми се пие.
Жадуваме това което е недостъпно докато ..

Браво Лука невероятен си!

az s1m v edno selo v Prtugalia samo na 20km. ot Ispania,taka 4e blagodarq za receptata ,znae6 4e imame /ot maika ti i ba6ta ti/ tuk b1lgarski magazini,no e mn.hubavo,4e ima b1lgari koito mislqt za GURBET4IITE.....BLAGODARQ ZA RECEPTATA!!!!!!!

Чудесно вече си имаме и рецептата !Ще опитам да видя дали ще я докарам до оригинала!:)
Обичам боза и като ,че ли ми личи!:)))))))
Благодаря ,че сподели

za nishto - ne ti lichi - mnogo si puhkavka