Най страшното е да бъдеш сам и в душата ти да има пустош. Не е страшно да бъдеш сам и да намираш в себе си покой. Ако другите смущават със шума си гласа, с който твоята собствена душа общува със самата себе си, то тогава наистина е цяло щастие, че си сам. Ако самотата ти пречи да срещнеш нови идеи и нови хора, то самотата не е дар. Но кое по страшно. Има по-страшно от това да бъдеш сам. Има за жалост и то наистина е страшно. Трябва всеки да се замисля за него и за качеството на своето обкръжение, което не  следва да е пълно, заради количеството, а заради качеството. По-страшно от това да бъдеш сам е да бъдеш сам с някого. При това може да си далече от някого, но пак да намираш начин да контактуваш с него - чрез картини, чрез стихове, чрез изкуство. Самотата не е мълчание. Самотата е бездействие и липса на човешко разбиране, липса на общуване. Най-великата степен на присъствие между две души е тяхното споделя в мълчание. Пожелавам го на всички вас. Не забравяйте от време на време да слагате и малко от гласа си в това безмълвно общуване, защото няма друг начин по който да го украсите. 

apolone... nai posle da se saglasq s teb,... bravo za postinga... haresa mi.... stra6no e da bade6 s nqkogo i da se 4uvstva6 sam i nerazbran...nai ve4e nerazbran, za6toto prosto ste na svetlinni godini v na4ina na mislene....