Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.06.2009 17:10 - "Българската" юриспроденция по светлия пример на отоманското кадийство
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 1409 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 02.06.2009 01:51


С няколко уводни думи и с една литературна творба ще ви въведа в наследството на българската юристпруденция. Понеже допреди себе си държавността е нямало кой да имитира, все повече, а и успоредно със сегашния пример на управляващите от ДПС ми се вижда смислена концепцията, че държавността на България е следвала в имитацията на своите модели държавността при Отоманската империя. Нямало е просто друг пример, въпреки привнесения западно-немски монархически институт. В това твърдение няма друг по-ясен пример от салтанатите и главоболията които създава Българската юристпруденция на своите граждани. Тя е най-незрялата форма на правораздаване и една най-слепите форми на темида, поради тази причина е и най-критикувана, както от свои, така и от чужди. В това отношение правосъдието у нас, досущ е имитирало мерките, похватите, привичките и рушветлъка на своя предшевстващ пример на отоманското кадийство. Ако съдиш някой, за да му вземеш парите, това на днешно време се третира като форма на чиста печалба. Ако подкупиш съдия или адвокат, а те на книга винаги са неподкупни, то ти си спечелил в играта на надлъгване и можеш да се биеш в гърдите, че си мъдър в една държава, къде всеки със всеки се състезава да се надлъгва, без да осъзнава, че така целия отбор е излъган.


Ачният кадия

Живял по дядово време в нашия аул един дървар. Само вехта колиба и куцо магаре имал — туй му бил всичкият имот. Ката ден отивал в гората, сечел дърва и ги продавал. Така си изкарвал сиромашкия залък.

А ето че най-подир и нему излязъл късметът: като повалил едно старо дърво, из хралупата се изсипали цяла камара жълтици. Зарадвал се дърварят толкова, че без малко умът му щял да изхвръкне. Напълнил дисагите със злато и подкарал магаренцето към дома.

Върви си той по пътя, озърта се на четири страни и мисли: „Златото е напаст божия. Заради него мнозина ще ми прережат гръцмуля. Къде ли да го скрия?“

Отишъл си дома. Пък там — дворът разграден, кучета и котки се гонят, а в колибата ветрове се боричкат и гдето се казва, с трън да вършееш, няма какво да закачиш, камо ли имане да скриеш. Мислил, оглеждал се — скришно място не могъл да намери. Накрай си спомнил за кадията и си рекъл: „Кадията е човек мъдър и честен. Всеки ходи при него съвет да иска, правда да дири. Я да му отнеса моето богатство, той да ми го пази!“

Както намислил, така и направил: насипал жълтиците в една делва и я занесъл на кадията. Разправил му на четири очи с какво имане аллах го е сподобил и го помолил да му пази жълтиците.

Кадията му рекъл:

— Турни делвата ей в оня кът! Там никой не пипа. Когато ти дотрябват пари, оттам ще си вземаш.

Оставил дърварят жълтиците в къта и си отишъл.

Минали два-три месеца. Замислил се дърварят: „Че каква полза имам от това богатство? Пак както преди живея сиромашки: всеки ден бъхтя пътя до гората, спя в порутена колиба. Да си бях построил поне по-прилична къща, да си купя и две яки мулета, че да ми спори работата… Чакай да ида да си прибера имането!“

Отишъл при кадията и си поискал жълтиците.

— Делвата е там, където си я оставил — казал кадията, без да дигне глава да го погледне, че се бил зачел в някаква праведна книга. — Никой не я е пипал.

Нарамил дърварят делвата и си отишъл. Като се върнал в къщи, залостил вратата и вдигнал капака. Що да види? Вместо жълтици, делвата била пълна с мед.

Завайкал се сиромахът, заудрял се в гърдите. Ала не посмял никому да си изплаче болката, че кадията можел да заповяда да му ударят сто тояги на голо и да го запре в тъмница.

Мълчи си клетият, лицето му от мъка помръкнало и се удължило.

Видял го съседът му. Той бил сухта — учител. Попитал го:

— Какво ти се е случило, съседе, та ходиш такъв посърнал, като че ли гемиите ти са потънали?

— Ох, сухта! Другиму не смея, ама на тебе ще се изповядам. Ти си най-ученият в нашия край. Само ти можеш да ми дадеш ум, че моя го загубих съвсем.

И му разправил всичко от игла до конец, както си е било.

При сухтата се учели двете деца на кадията. Той рекъл на бедняка:

— Иди в гората и улови две мечета! Донеси ми ги, пък аз ще се разправя с кадията!

Отишъл дърварят в гората. Намерил леговището на мечката. Извардил, когато тя се била отдалечила от бърлогата си, грабнал двете й мечета и беж да го няма! Отнесъл ги на учителя.

Сухтата облякъл халат, също като кадийовия. И започнал три пъти на ден — сутрин, обед и вечер — да храни мечетата в полите на халата си.

Минало се някое време, мечетата се приучили да си вземат храната от полата на халата. Една вечер сухтата заключил децата на кадията в една стая — не ги пуснал да си идат дома.

Чакал кадията да се върнат децата, чакал, не ги дочакал и отишъл при учителя. Сухтата го посрещнал в друг, различен халат.

— Къде са децата ми? — попитал кадията.

Сухтата вдигнал ръце:

— О, справедливи кадия, голямо нещастие ги стигна: децата ти се превърнаха на мечета.

Разсърдил се кадията, развикал се:

— Какви ми ги брътвиш! Къде се е чуло и видяло децата да се превръщат в мечета?

Сухтата вдигнал рамене:

— Ти си учен човек и знаеш, че и невъзможното може да стане, ако аллах пожелае.

Кадията се ядосал още повече. Излязъл на улицата и повикал всички срещнати: нека дойдат и чуят с ушите си какви глупости говори учителят.

Надошли много люде. И пред тях сухтата казал, че по волята на аллаха момчетата се били превърнали в мечета.

Всички заклатили недоверчиво глави.

— Щом не вярвате, о правоверни, сега ще доведа тук двете момчета-мечета, та да се уверите с очите си. Ако те се завтекат към кадията, значи са познали баща си. Ако пък не сторят това, нека кадията ме осъди и аллах ме накаже.

Като изрекъл тия думи, учителят излезнал и подир малко се върнал с двете мечета. Те веднага се затичали право към кадията и почнали да го дърпат за полите на халата. С това животинките давали знак, че искат да ядат, защото нея вечер сухтата не бил ги хранил.

Людете в почуда се загледали един-друг и рекли на кадията:

— О, справедливи! Ние се уверихме в правите думи на нашия сухта. Тия мечета са наистина твоите деца. Слава на аллаха! Види се, такава е била волята му…

При тия думи кадията така се разлютил, че пяна излязла на устата му. Разкряскал се, изпъдил всички. Като останали на четири очи, той рекъл на учителя:

— Ей, сухта, не ме прави на глупак! Не може да бъде аллах да е превърнал децата ми в мечета.

Тогава учителят отговорил:

— Слушай ме, о справедливи кадия! Както аллах превърна на мед жълтиците на моя съсед, така е превърнал на мечета и твоите две момчета.

Най-сетне алчният кадия разбрал накъде бие работата. Примолил се:

— Смили се над мене, греШния, о сухта! Ще върна на дърваря златото и още сто жълтици ще му дам отгоре. Само ми върни децата.

Изпратил сухтата дърваря да си прибере имането и стоте жълтици отгоре. Чак тогава пуснал двете момчета да се завърнат в къщи. (Приказка на съветските народи)

 

 





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. natalia77 - От постинга не е ясно ,какво разбирате под юриспроденция !
12.06.2009 23:17
Тази дума има съвсем различно значение от написаното . Правото е феномен и ..не си правете шега с него....:)
цитирай
2. apollon - pravoto e fenomena na zatritite ...
15.06.2009 09:03
pravoto e fenomena na zatritite glavi, taka podvlastno na izpalnitelnata vlast
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 14467190
Постинги: 5335
Коментари: 10421
Гласове: 19320
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031