Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2009 08:00 - Шедьоврите на Мая Попова - опит за литературен анализ
Автор: apollon Категория: Изкуство   
Прочетен: 5225 Коментари: 6 Гласове:
2

Последна промяна: 28.05.2009 08:04


Пред вас стои най-необозримия цикъл на съвременната поезия, достигнала своите изкласили върхове. Цикълът "Да бях" е умопомрачителен със своето желание за мечтателност. Можем благодарение на поетесата да заключим вовеки веков, че граматическото време "да бях" е най-болното от всичките възможни поетични средства и следва да се употребява в специални случаи като този, при който гения на Мая Попова твори. Редно е да попитаме за какво мечтае поетесата. Видно е, че в цикъла да бях тя иска да вземе мястото на Азис, на Магапаса, да знае френски, да бъде студентка и какви ли не още модерни желания. Ето това е модернистичния български поет. Жадува за това, което няма. Може би в кожата си на жена поетесата се чувства натясно и поради тази причина иска да бъде Луканов, Гарелов, Биг брадър, като цикъла завършва с нова изненадваща градация - лирическата героиня изцяло се олицетворява с Месалина. С риск да не прихна от смях забелязвам, че първото и изконно желание на поетесата е да е била фолк певица. Модернистичната поетеса е включила в поетичния си цикъл важни за нея личности, опитала се е да обхване цялата социална палитра и е успяла. Основният налагащ се извод е че тя горчиво съжалява, че не може все пак да заеме местата им като прозрение на богатия опит или като липса на възможности - тук анализа остава без отговор, защото само поетесата знае отговора на тези скрити и вътрешни догадки.
Сега би ми се искало да се спра на шедьовъра "Пияна" . Може би ако поетесите по цял свят бяха прочели стихотворението в качеството му на световно адмирабилна творба, всички те биха съжалявали, че не са могли да се напият като Мая Попова, за да творят по време на пиянство.  Римената конструкция е перфектна ако не ме лъже погледа. Смисълът е кръчмарско еротичен. Най много от всичко се набива думата "шира" - любовникът е като сок от прясно смачкани гроздови зърна и това кара поетесата да регургитира еротичните си страсти в своята еректирала поезия.
Творбата "Твоята молитва" съчетава религиозното с любовното чувство на поетесата - още един шедьовър в съвременната поетична класика.
Оставам ням пред творбата "Хубава съм". Подобна естетическа наглост и егоцентризъм рядко са обект на творчеството, но тук виждаме нови върхове. Откровено се вижда, че поетесата плагиатства идеята от Христо Калчев и започва развитието на своята чиста и нова идея, стъпвайки на старата. Творбата стартира с диалог между поетесата и Бог. Тя разговаря спокойно и като с равен, за жалост.  Не се бои, не се страхува, тя не знае що е граница "в слизането и в разговарянето". В тази творба аз виждам безумна и безочлива реклама на една потентна пред аудиторията дама пред скитниците, младите и мнозината, които тя е завързала на възел, но ги нямало на кръстта й. Може би това е неин личен апокалипсис.
В тихотворението безсърдечно, поетесата признава как сърцето и е вече мъртво, заради нейното желание да бъде така - това наистина е сериозно поетиеско предусещане и разгадаване - накрая тя съжалява, че няма още сърца, за да продължи да иска своя любим и да го обича.


Да бях... (17)

Да бях красива фолк певица,

А ти – натОкан убавец,

То биха завидели ни дори „Щурците”

(че фолк дуетът ни би казвал се „Щурец”)

 

 

Да бях с кастрат като Азис –

Да пълня зали, стадиони

със публика, прегракнала от „Бис”,

пулсираща от диви феромони.

 

 

Да бях дует и с МагапАса,

(нали си няма вече Мая)

в таверни пяла бих на маса

(на дансинга сиртаки се играе).

 

 

Да бях запяла, но без силикона

поп фолка само ще го слушам.

А фолк звезда... през криви макарони.

Не се отказвам – пея си под душа.

 

Да бях... (16)

 Да бях научила поне на френски

да казвам с нежност „Мон Амур”.

То не, че малко са прийомите ми женски –

звучи ми по-добре от „чукундур”.

Да бях направила си маникюр –

с червени нокти да ти се отдам.

Да ахнеш ти: „О, мон сладур!”,

целувайки ръката ми... Каква мадам!

Да бях се казвала поне Сесил...

(че Сийка колко просто ми звучи!)

И Спиро да не бе такъв катил –

Бонжур” му казвам, "таа па" - мучи!

 

Да бях... (15)

 Да бях напета гимназистка

с изпъчени напред гърди,

напиращи през бялата ми ризка...

Дузина ризки би ми купил ти.

Да бях студентка – на семестър

бих завъртяла трима покрай мене.

Така във графика си ще ги сместя,

че гардероба дважди да си сменям.

Да бях във сферата културна...

В костюм да съм – това ми е мечтата!

Сега ще ме прощавате, но тръгвам.

На работа съм. Бачкам в „Чистота”-та.

 


Да бях... (14)

Да бях запалила камината поне
и меча кожа да си бях постлала...
и с вик на радост – Дядо Мраз дойде! –
там, мен очакващ, да те бях видяла.
Да бях поставила на скарата пържоли,
А в каната – искрящо, мъжко вино...
Тогава сам би идвал да ме молиш
да срещнем двама Новата година.
Да бях оставила на счупената пейка
една монетка „евро” – за кадем...
Пред прага ми ще виждаш европейка.
(а всъщност баба кротко си преде)
Да бях проправила пред теб пъртина,
надявайки се да го сториш ти – поне веднъж...
Ех, явно пак сама снега ще рина.
И в Новата не случила на мъж!


 

Да бях... (13)

Да бях Луканов в „Сделка или не”
И да се правя всеки ден на интересна...
Свалила бих си блузата поне
и на банкера с мен не ще да му е лесно.
Да бях Гарелов с „Вот-а на доверие”,
да зная отговорите на всичките въпроси...
Но знам – отдавна е това поверие –
че мъдростта и повече тъга ни носи.
Да бях и Зара в „Ало, къщата”
и в някаква безумна логорея
през вечер да повтарям все едно и също, та
до полудяване... Не мога да съм като нея.
Да бях „Биг Брадър” – да раздавам
пари за мисии – без никаква измама
и да наказвам провинения със леден глас...
(това се случва всеки ден у нас)

Но вкъщи благо всички подчинявам
със чара си неустоим, защото съм Биг Мама!

  Да бях... (22)

Да бях поне отказала тактично
на твойта настоятелна покана.
Ти обеща да се държиш прилично
и аз на кукичката ти се хванах.
Да бях поне обула панталони,
та малко да се беше затруднил.
Оставих ги да съхнат на балкона
(опръскаха ме вчера с кал - Ах! Ти си бил!)
Да бях се усъмнила в оня стих,
за който ти твърдеше, че за мен е.
Поет безспорен си - с гласа си тих
превзе ме бързо, паднал на колЕне.
Да бях се сетила, че имаш план,
тогава номерът ти нямаше да мине...
Но свършен факт е - действай, Дон Жуан,
че падна ти се да се любиш с Месалина!

 

  Да бях... (21)

Да бях си дръпнала завесата поне,

когато те поканих сам-сама,

забравила, че не е матине...

Комшийска радост за очите у дома.

Да бях затворила прозорците, че будни

съседите до нас слухтят до сутринта.

Пък аз - развихрена - съм много шумна.

Пак дадох на клюкарките храна.

Да бях предупредила те, че искам мъж,

с когото тази нощ да стане ден -

и бис, и повторения, а не веднъж...

Кога ще се намери мъж за мен?!


 

Да бях... (20)

Да бях престанала да мрънкам,

че съм се родила без късмет

и вместо сума свещи в църкви,

да бях си взела от лотарията билет.

Да бях си пуснала и тото фиш,

да бях отишла в пункта най-накрая...

А взема ли печалбата - ела ме виж!

Да харчи приходи - и баба знае.

Да бях родила се математик

и да напиша кратка теорема

за лесните пари - без грамче трик...

Ще почна с „Тука има - тука нема".



Да бях... (19)

Да бях отишла в манастир
да стана Божия невеста...
Не бих ти сторила такъв хаир - 
набързо с друга ти да ме заместиш.
Да бях започнала и работа - да, да!
По цял ден да ме няма вкъщи.
Ще чакат със записване пред входната врата,
а ти - душичка! - няма да ги връщаш.
Да бях заминала да видя мама...
"Лехата с чушките да прекопаеш" -
подхвърляш ми с надежда най-голяма...
Е, тук съм и държа те под око, да знаеш!
Да бях и кучката поне извела,
но как за час да те изпусна?
Нали слухти комшийката дебела,
това и чака - да се друсне.
Да бях... да бях останала мома!
Поети стихове за мен да пишат...
Прописах аз, нали те имам у дома!
А пък поетите - праха ми дишат.

 

Да бях... (18)

Да бях поне си отпуската взела...
Накипрена с най-фешън дълги "расти"
със кораб към Ямайка бих поела...
Там плажовете с палми са, а тук са с храсти.
Да бях поне се метнала на самолет...
През уикенда - към топлите страни.
То к"во ми трябва? Лична карта и билет.
И дребната подробност... хм, пари.
Да бях поне със "Ориент експрес" 
заминала на воаяж към Истанбула... 
Праха от токчетата да ми диша днес 
комшийката с подпетени цървули.
Да бях поне... (докато риташе
мъжът ми топка в близката градинка)
качила се - със лифта - чак на "Витоша"...
Но в тоя студ? Я, по-добре на снимка!


 

Да бях... (27)

Да бях ти казала какво ти мисля...

А не да се преструвам на светица.

И нямаше тъй бързо да ми писне

от ролята на щипната девица.

Да бях захвърлила проклетата мотика,

с която прекопавах боба в двора

и с теб да пробвах в близката тръстика

как трета чакра в мен ще се отвори.

Да бях си сложила във пазвата трендафил...

та белким някой сети се да помирише.

"Ма ТПЗ*-то от глава си пати!

Наместо практика - тя седнала да пише!?

 

*ТПЗ - Тъпа Патка Заспала ;)


 

Да бях... (26)

Да бях си пила хапчето навреме,

ма пустата склероза - пак забравих!

И вместо да ошетам - взех, че дремнах.

(да къкри боб на печката оставих)

Да бях навила си часовника поне

(любимия си сериал да не пропусна),

нали затуй направих си кафе -

уж бодра да съм... (критиката ли ме друса?!)

Да бях заръчала (не смей се) на петела

към четири (следобеда) да бе запял...

И той кат мене - дяволи го взели! -

от старост вече хептен изкуфял.

Да бях... кво беше? Пуста младост...

Сега - болежки, хапчета, тегоби...

Ма кел файда... и кел ти радост,

вечеря няма - загоря ми боба.

 

Да бях... (25)

Да бях зашила копчето проклето
на тая (прословута вече) блуза...
Да спрат най-сетне пустите поети
да молят да им бъда вечна муза.
Да бях притворила си деколтето,
ма пищна гръд - напира да излиза...
А чудех се що мига на заето
шофьорът на такси - и се облизва.
Да бях ушила си онази рокля -
без предница и с гръб оголен...
Та нямаше да ми е толкоз топло,
но пък от гледката би легнал болен.
Да бях... Очите ви къде са?!
Устата зяпнали като на гладна стачка!
Дюкянът - скъсан... Аз съм поетеса!
Объркали сте се - не съм шивачка.

 

Да бях... (24)

Да бях приела чашата с уиски,
изпратена от сгоден ухажор...
А аз надменно - Не, не искам! -
отпратих изненадания сервитьор.
Да бях поне изпила две-три водки
със онзи - в ъгъла, на сепарето...
Как сучеше мустаци - като котка! -
а аз престорих се, че съм заета.
Да бях навила се дори на джин
или пък на коктейл "Хавайско утро"...
Е, как не ми хареса ни един?!
Ей, много дребен този, а пък онзи - мутра!
Да бях заседнала на каса бира
с кварталния пияница (по мен си пада)...
Но хак да ми е! Щом подбирам,
сама ще пия вкъщи... лимонада.

 

Да бях... (23)

Да бях явила се на плажа
не с бански цял - а по бикини,
та - ти да видиш! - как ме мажат
с масло спасители двамина...
Да бях се скрила под чадъра
на сянка (бяха ме видели),
а аз на слънце - дъра-бъра...
разстроен гларус ме уцели.
Да бях избрала - във морето,
а не в басейна да се топна -
за малко на съседите детето
да се удави (че нивото скокна).
Да бях се съгласила (ех, не трае
спасителското тяло, загоряло)
за сухо плуване във тъмната му стая...
А аз - с ефенди - в светлото бунгало!
*****
Да бях... ега ти си морето,
на планина ще ида да се пробвам.
Та палци стискайте - и на нозете.
Приятелят за туй е - да помогне. ;)


Безсърдечно


Празнувам тази вечер.
Пирова победа.
Сърцето си убих и нямам вече.
От тебе разумът ми трезв отведе ме
и няма го сърцето - да му пречи.
Наливам в чашата сълзи -
вину горчиво.
Наздравица ще вдигна с пълна чаша
за любовта, която си отива
и бе живот, и беше болка наша.
Сега сами със разума празнуваме
и този празник никак не е празничен,
защото дави ме поредното сбогуване
със теб.
Едно сърце не бе достатъчно.

 

  Циганско лято


Пристъпва плавно циганското лято
през прага на сърцето ми. Едва
опърлена от слънцето, душата ми
ще калайдиса като старата тава.
Ще заличи нагара от преминали
опустошителни любови и мъже,
ще изпере и просне мойто минало
да съхне бързо на капронено въже.
И пременена, и пречистена, обличам
отново робата любовна. В злато
ще дойде есента ми, но те вричам
да си среброто в циганското мое лято.

 

Тихо


На гробищата винаги е тихо.
Върбите са превити, натежали от сълзи.
Цветята избуяли са от жал и хлипове
и въздухът - притихнал в скръб - така тежи.
Изглежда странно, ала често се отбивам.
Жените са безмълвни тук, за никъде не бързат.
Приведени, запалват свещи и с вину преливат
с помръкнали очи, с забрадки черни вързани.
Изстрадана е всяка глътка тишина,
запомнила безброй изпуснати въздишки -
наместо стон. Ще дойда пак. Сама.
На гробищата винаги е тихо...

 


Разделени

Разделените изобщо не празнуват.

 

Живеят само с мислите за „вчера”.

 

На празник няма кой да разцелуват.

 

А как безвкусна е претоплена вечеря...

 

Разделените по принцип не празнуват.

 

На гости на приятелите не отиват.

 

Не слушат музика, не искат да танцуват.

 

Боли ги всичкото и мъка ги изпива.

 

Разделените не могат да празнуват.

 

С раздялата излезли са през входа

 

и поводите им за празник. Те сънуват
отминали щастливи епизоди.

 

Не ги будете. Моля ви. За Бога!

 

В съня си разделените празнуват.

 

И заедно са. И си липсват. Много.

 


Хубава съм

Колко си хубава!

 

Господи, колко си хубава!”

 

Хр. Фотев

 

 

Хубава съм, Господи, защото

 

гледа ме с очите на художник.

 

Взема и полага най-доброто

 

в листа върху стария триножник.

 

Хубава съм. Вижте ми нозете –

 

гъвкави и тръпнещи филизи,

 

два ластара, каращи мъжете

 

устните си сухи да облизват.

 

Хубава съм. С тънките си пръсти

 

вързала на възел съм мнозина.

 

Няма да ги видите на кръста ми.

 

(балът на трофеите отмина)

 

Хубава съм. В кротки водопади

 

пуснала косите си златисти…

 

В скритите подмоли колко млади

 

се загубиха – да се пречистят.

 

Хубава съм. С топлото кафяво

 

на очите топлих в зимни нощи

 

скитници, за ласки закопняли…

 

(в сънищата си ме виждат още)

 

Хубава съм. Той ми е животът,

 

в който миналото ми се губи.

 

Хубава за него съм, защото

 

само той в душата ми се влюби.


 


Пияна

Пияна съм. А уж на малки глътки

отпивах те – почти като ценител.

Преглъщах бавно – да усетя тръпки

от твоя вкус. А ти си ме помитал.

Пияна съм. По скритите ми вени

горещо си се стичал – като вино.

И кипвал си кръвта. Разгорещена,

сега съм твоя цялата. Вземи ме.

Пияна съм. От тебе в мен прелива.

ШирА си ми – по устните разляна.

И вино си ми – лудо и тръпчиво.

Как хубаво ми е от теб да съм пияна!


Твоята молитва

Всяка сутрин пред малка икона

тихомълком смутен коленичиш.

Във молитва ръцете затворени,

а устата в тих унес изричат

думи тъй, че настръхват ме цялата -

всекидневно душата ми вричаш

да е твоя, тъй както е тялото.

Знам, ревнив си и ревностно искал си

насаме да си с твойта мадона.

Аз отвън свойте палци съм стиснала -

та дано тази малка икона

да ти сбъдне молитвата, дето

призовава - макар и прогонена,

пак при теб да ме връща сърцето.

 





Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Хехехех!:)
21.09.2010 17:12
Амииии... женицата не е сама...:) Мнооого не е сама!:):)
цитирай
2. анонимен - тая е луда
21.12.2010 20:03
познавам я, не е добре със здравето :)
цитирай
3. анонимен - да беше :)
03.09.2011 20:08
"А пък поетите - праха ми дишат."
за такива е думата "хем грозна, хем нахална!"
да имам самочувствието на това самозабравило се и разюздано пиянде, изявяващо се и като Главен редактор в сайта Откровения, а шепа комплексирани потребители й правят евала, за да получат някое "Браво!" под своя публикация :)
Утешава се с извадка от нейно произведение "...а нека да говорят зад гърба ми, това не значи ли, че съм пред тях..." , но не споменава пред кого е и как е коленичила ;)
инес, инес, изречена си днес...
цитирай
4. apollon - а вие нямате ли име, за да се криете ...
03.09.2011 21:55
а вие нямате ли име, за да се криете под анонимна форма
цитирай
5. анонимен - анонимен №3
16.09.2011 01:33
Имам си име и си го пазя :) , но регистрация нямам в този сайт, не че се крия...
"Ти розата наричай както искаш, тя все тъй еднакво ще ухае!" из "Ромео и Жулиета" Шекспир
цитирай
6. анонимен - анонимен номер 3,
24.11.2011 12:20
къде и кога се напихте с инес? Доказателства имате ли? Това ще ми е любопитно да го видя. Наколенките също!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 11660855
Постинги: 5237
Коментари: 10178
Гласове: 18605
Архив
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728