Няма да съм първият, който е стигнал до извода, че цвета на очите определя душевността на човек или поне някои от човешките особеностти на характера. В този смисъл ето и моите наблюдения за чертите, които по никакъв начин не могат да се променят. 
Сини очи - неизлечимо студени.
Зелени очи - неверни, предаващи.
Кафяви очи - точни, но непростими.
Тази схема може да накара много хора да не се съгласят с мен. Може дори да ги направи честолюбиви и придирчиви към подобни изводи. Аз поемам този риск. Склонен съм да се съглася, че дори има и зключения, защото качествата, по които може да се намери връзка с очите са много, но не и по изброените по-горе черти. Случвало ми се е да срещам различни душевности, чийто черти са независимо и разнородно съчетани, но трите релации по-горе нямат изменение. Това е моето наблюдение. Не сте длъжни нито да го приемате, нито да му вярвате. Можете да му се опълчите и да намерите ваше подобно. Може и нищо да не откриете. Аз лично с изненада откривам как един меланинов пигмент върху блендата на окото така силно отговаря на качествата на човешката душевност. Може би заради това много смятат, че душата е в очите. Никак не мога да се съглася, че тя има някаква конкретна топика. Със сигурност обаче може да се каже едно. Очите са прозорец и врата на душата на човека. С тях човек предава, с тях човек убива, с тях човек обича, с тях човек умира. Очите изразяват всички преживявания и състояния на душата. Как тогава те да не са нейна еманация.
Защото най важната особеност на душата е да има вътрешно чувство, да изгражда в себе си един вътрешен свят свързан с външния, но също толкова независим като него. Способността на човек да чувства и поражда в себе си емоции е най-дълбок израз на душата. Емоцията изграждат нейния свят.
Понеже сме сигурни, че и животните усещат по-същия начин, както и ние болката, страданието, радостта, удовлетворението, майчината тръпка и още ред състояния, няма да сме ни най-малко в грешна посока, ако заключим, че и животните имат своята душа, а ние хората не сме по-нищо по възвисени и привилигеровани от тях. Може би това обяснява защо индианците се молят на духа на животното, което трябва да бъде умъртвено, за да послужи за храна на членовете на племето. 
Веднъж родени с една душевност, нищо в нея не се променя. Както е оформена душата, така си остава - непокъната и достолепна. И не е нужно да вярваме, че идва от някъде и е направена предварително. Тя се ражда заедно с нас.