Агресията у детето. Може ли агресията да бъде вродена или тя се научава в последствие с възрастта и израстването на индивида. Инстинкт ли е детската агресия?
Първо ще се спра върху генезисът на агресивността. Понятието "агресия" не е детски атрибутивен признак. То е усвоен наготово модел на поведение от възрастните индивиди по метода на импринтинга, въпреки че генетично и инстинктивно е заложен в детската реактивност. По тази логика ако дете на родители, при които липсва агресивна реактивност бъде поставено в агресивни условия, то няма да реагира агресивно, а напротив, ще следва поведението на своите модели на подражание. Ето защо агресията е много гъвкаво явление - тя може да бъде израз на лична реактивност, на повишена склонност от страна на индивида да се експресира именно агресивността, на моделно следване но също така и на възпитателно моделиране.
От позицията на последната визия агресията е неревелентно понятие за ранната детска възраст. В началото на човешкият живот тя присъства по-скоро като модел и следва в етапите на своето развитие и етапите на развитие на самия човешки индивид. 

 С други думи агресията е феномен, който е подчинен на еволюционно израстване, моделиране и развитие. Колкото е по-примитивна личността, толкова е по-ригиден е нейния модел на агресивно еволюиране.
Във втори план агресията не е феномен, който е валиден за природата на детската възраст. Макар агресията да е вътрешно заложен модел, нейните първи белези се откриват у детето едва след като детето се е ссблъскало с модела, който му прдлага агресивно поведение. Може би конкенсусно е мнението, че кърмачето е лишено от всякаква форма на агресивност. От тази гледна точка както детето се ражда като "Tabula raza" във всяко едно свое проявление, по същия начин и феномен на агресивността следва своето развитие от "Tabula raza" към разгърнато и многопластово изграждане.
Липсата на аргументи би оспорила твърдението на опонентите, които твърдят, че детето се ражда агресивно. Пълната безпощност на детския организъм изцяло отхвърля концепцията за вродената детска агресивност. Ето защо макар феномена агресия да е генетично детерминиран и обусловен в своето моделиране от средата и начина на живот, понятието агресия не е ревелентно към ранната детска възраст и е изцяло относимо към проявите на минималната структура на личността, тоест онези личностови вариации, в които е налице азово възприятие. Даже можем да екстраполираме, че ранната детска възраст и хамоничното развитие на личността натегорично отхвърлят белезите и природата на аргесивното поведение. В този смисъл агресията се проявява при минимално проявеното, неизграденото и нехармоничното развитие на личността. Когато агресията е проявена в детска възраст, тогава говорим за детска агресия резултираща от моделите на подражание, съпротивителната инерция, пренасяне на личните искания върху полето на личната саморазправа и отчинето на получените печалби, неправилното инструктиране на детето за ползването на агресивните атрибути и цялостно неправилно възпитание. Ето защо когато говорим за агресията в детска възраст се визира един адултен феномен пренесен в проявлението си в детската възраст, защото понятието детска агресия като самостоятелен феномен не съществува като чисто е самостоятелно такова. В този смисъл колкото по агресивна е една личност, толкова по-далече е тя от своето хармонично развитие, колкото по-силно изявена е агресивността, толкова възпитателните мерки за нейното нивелиране и угасване са били слаби, неефективни или са били неприложими.
Втори важен момент освен установяването на подражание и моделирането на нейните форми от околната среда, обкръжение, родители е нейното осъзнаване. Осъзнаването на агресивното поведение затвърждава атрибутите на агресивността. Ако в началото тя е била припознавана чрез агресивни предмети и действия, ако тя е израз на страховете от липсата на идентичност, от надмощие над останалите, от страха да си отхвърлен и неприет, от страх за живота и други, осъзнаването на агресивното деяние и неговите атрибути, предмети и обстановка, могат да породят не само агресивност на мисълта, но и цяла плеяда от агресивни мисли, които да затвърдят агресивното поведение. Агресията не  винаги се асоциира с мощ, тя може да бъде страх от обекта, от непознатото. Конкретен пример и стъпкването на мравуняк от страна на детето, само защото като малък от любопитство към тях, то е било хапано от мравките и е имало неудоволствени, неприятни изживявания.