Пловдивските хълмове и Марица се нуждаят от съвременна визия Тяхното възстановяване и развитие трябва да стане един от основните приоритети на общината Автор: Светла ДОБРЕВА
30 април 2008, 20:17
Природните феномени на Пловдив - хълмовете и река Марица, формиращи неповторимата специфика на града, от години чакат полагащото им се внимание. Тяхното възстановяване и развитие трябва да стане един от основните приоритети в общинската програма за управление. Това заявиха по време на четвъртото издание на Икономически форум "Марица" представителите на Бизнес експертен съвет (БЕС) - Пловдив, чиято основна цел е да бъде позитивен коректив на общинската политика и генератор на идеи и проекти на местното самоуправление.

След неуспешния опит за превръщане на река Марица в плавателна
през 70-те години досега не са предприемани абсолютно никакви благоустройствени, ландшафтни, хидромелиоративни или други мероприятия, касаещи активното включване на реката в живота и развитието на града, съобщи арх. Илко Николов, член на БЕС и председател на пловдивското дружество на САБ. Единствените дейности, които са извършвани през годините, са санитарно почистване на коритото през 4-5 години, построяването на пешеходния мост (и неговото покриване през 2002-2003 г.), ремонтите на мостовете при панаира и "Герджика", укрепването на дигите в западна посока преди Пловдив. Това според арх. Николов са технически мероприятия, нямащи нищо общо с "обръщането на града към реката" и превръщането й не в разделител на градската територия, а в свързващ и характерен урбанистичен елемент. Той припомни, че от 1975-1980 г. датира и един забравен конкурс за естетизация на градската среда, включващ и третиране на реката, също останал без последствие. В момента има предприета частна инициатива от пловдивските бизнесмени Георги Гергов и Ветко Арабаджиев за подготовка на проект "Красива Марица", за чиято реализация ще са необходими 300 млн. евро. Идеята е в централния участък - от Гребната база до остров Адата, речното корито да се стесни до 60 м и да лъкатуши живописно, като освободената от водата част да се използва за разширение на крайбрежните булеварди "Марица-юг" и "Марица-север". Предвижда се изграждане на диги и шлюзове, а завирената част на реката освен за водни развлечения да може да се използва и за състезания. За остров Адата се предлага да бъде превърнат в увеселителен парк с хотелска част.
Басейнът на река Марица има огромно значение за съхраняване на биологичното разнообразие на Южна България. Там все още са запазени последните останки от някогашните девствени гори, формиращи специфични и уникални растителни и животински съобщества. В момента тече обсъждането на проектозаповедта за обявяване на защитената територия "Марица - Пловдив", обхващаща коритото на реката в частта от град Стамболийски до Гребния канал на Пловдив, заедно с крайречната дървесна и храстова растителност. Тази речна зона представлява важно местообитание за редица водоплаващи и водолюбиви птици като световно застрашения вид корморан.
Анализирайки цялостното състояние на река Марица в урбанизираната територия на Пловдив, БЕС предлага:
->Извеждане като приоритет в Програмата за развитие на Пловдив възстановяването и развитието на поречието на река Марица в градоопределящ, хидротехнически, екологичен, урбанистичен, естетически, инфраструктурен и туристически аспект;
->Изготвяне на планово задание за концепция за развитие на реката, възложено от община Пловдив, след изготвяне на хидробиологичен и физикохимичен мониторинг, отчитане на морфологичните изменения, канализационния отток и отпадни индустриални води;
->Провеждане на международен конкурс за концепция;
->Формиране на обществен дебат и провеждане на широко обсъждане на резултатите на конкурса;
->Финализиране на конкурса и изготвяне на програма за управление на зоната на преминаване на река Марица през територията на община Пловдив и прилежащите буферни територии.
С изключение на историческата зона на трихълмието - резерват "Старинен Пловдив",

не е направено необходимото за превръщане на хълмовете в привлекателна територия
със съвременна визия, алармира арх. Николов. Възстановяването на детската железница на Младежкия хълм, с което бившата общинска управа се зае, се оказа незаконно. Руините на бившия ресторант "Голям Бунарджик" на Хълма на освободителите, които са с 10-годишна давност, все още не са разчистени и обезопасени и представляват непосредствена опасност. Паспортизацията на териториите не е приключила. "За срам на пловдивските градостроители едното тепе отдавна е спомен", заяви още арх. Николов.
Още през 2003 г. с цел формиране и провеждане на дългосрочна политика, която да осигури устойчивото им развитие, община Пловдив възложи изготвянето на Планове за управление на защитените територии на Хълма на освободителите, Младежкия хълм и Данов хълм. До настоящия момент тези изключително важни документи не са публично достояние, заявиха от БЕС.  Плановете на трите тепета, обявени от Министерството на околната среда и водите за природни забележителности, са разработени изключително аналитично и методично от екип под ръководството на ланд. арх. Георги Селенски, посочи арх. Николов. В тях е събрана и обобщена подробна информация, касаеща всички аспекти на функционирането на природните феномени в една силно урбанизирана и агресивна градска среда. БЕС предлага да се даде публичност на общинската програма за опазване, съхранение и развитие на хълмовете, като се направи широко обществено обсъждане на предвидените мероприятия. Според арх. Николов е необходима и актуализация, включително чрез използване на идеите от проведения международен младежки пленер "Екотримонциум 2002 - нов живот за хълмовете на Пловдив".
Пловдивските тепета потъват в забрава 15-метрови тополи закриват екрана на полуразрушеното Лятно кино. Джендемтепе и Сахаттепе станаха пущинаци. Парвенюта рушат римски стени, за да вдигнат къщи в Стария град

От символ и гордост на Пловдив седемте тепета са на път да се превърнат в пущинаци и да потънат в забрава. Разходките по алеите на Джендемтепе и Сахаттепе се превърнаха в опасно приключение. Дори и денем. Нощем пък неосветените хълмове плашат и най-смелите влюбени двойки. Мръсотията и занемарените градини обаче не правят впечатление дори и на кореняците пловдивчани. Те сякаш не ги забелязват. На гостите и туристите показват само Трихълмието със Стария град. Когато най-любопитните от тях настояват да се покатерят и на седемте върха, им се отказва любезно. Междувпрочем от половин век тепетата са само шест. Комунистическите управници превръщат през 50-те години Марково тепе в огромна дупка. Скалите на хълма са преработени в павета, за да се покрият най-разбитите улици. Сега градската управа стяга търг или концесия за бившето Марково тепе. Според проектите на експартийните велможи там трябваше да се издигне дворец на спорта по подобие на този във Варна. После беше решено да се построи многофункционална зала. Последната пропаднала идея е за търговски комплекс. Първият опит да се затрият тепетата е направен още през 20-те години. Тогава частното дружество за добив на инертни материали "Изида" решава да използва евтина скална маса. Градската управа дава чрез концесия право на фирмата да кърти хълмовете. Пловдивчани реагират светкавично с масови протести. Следва министерска депеша и договорът с "Изида" е анулиран. Каменоломните обаче изяждат части от Джендемтепе, Бунарджика и Сахаттепе. Най-окаяно е състоянието на Сахаттепе, което се извисява над Главната улица на Пловдив. От десетина години то е свърталище на наркомани Лятното кино под хълма се руши, а пред екрана вече има поникнали 15-метрови тополи. Пътеките са покрити от храсталаци, пейките са изпочупени, а по земята се валят спринцовки и празни бутилки. "Плаче ми се, когато тръгна към Сахата. Едно време на върха имаше ресторант-градина, а вечер алеите бяха пълни с влюбени двойки. Всичко беше чисто и подредено", разказва 85-годишният Иван Симитчиев-Суинга. Окаяна гледка представлява и строената преди 72 години сграда на Пловдивското певческо дружество. И досега членовете на най-стария хор у нас репетират в олющените зали под хълма, които при всеки дъжд се пълнят с вода. Заради редките дървесни видове Сахаттепе е включен като природен резерват в Червената книга. Със същия статус се ползва и Джендемтепе. Със своите 285 метра то е най-високото сред седемте пловдивски хълма. Там има уникални растения, които не се срещат никъде другаде у нас. Няколко поколения пловдивчани са се возели на детската железница около тепето, която сега ръждясва. Тепето, което в соцгодините беше прекръстено в Младежки хълм, е любимо за алпинисти и екстрасенси. Катерачите го предпочитат заради стръмните и скалисти склонове в южната му част. Екстрасенсите пък твърдят, че това е най-подходящото място за зареждане с енергия. Всяка събота и неделя в подножието на хълма се събират и притежателите на расови кучета. Огромната поляна е подходяща за тренировки и игри с четириногите. В потвърждение на зловещото си име Джендемтепе е предпочитано място и от самоубийците. В годините, когато е било в края на града, тепето е било любимо свърталище на разбойници и крадци. През 1919 г. цар Фердинанд нарежда в радиус от 7 км около Джендема да се вдигнат мрежи. Заградената територия е превърната в ловен резерват. В него са разселени елени, фазани и сърни, които царят и неговите гости отстрелвали. Калдъръмените алеи на тепето, строени от немски инженери, са непокътнати. По време на Втората световна война на тепето е била разположена зенитна батарея на Вермахта. С Фердинанд е свързан и най-големият скандал за седмото пловдивско тепе - Бунарджика. Монархът поискал градската управа да му го подари, за да си построи дворец в подножието. Тогавашният кмет д-р Иван Кесяков обаче категорично отказал да уважи царската воля. През соцгодините всички младоженци и гости под строй бяха водени към Бунарджика, за да поднасят цветя пред огромния гранитен солдат Альоша. Паметникът на съветския войник стана повод за гневни дебати след 1989 г. В крайна сметка заканите на бившия кмет Спас Гърневски да го срине със земята се оказаха напразни. Сега хълмът е предпочитан от запалени физкултурници, които сутрин и вечер тичат по алеите до върха. Все още не е пропаднала сцената на Летния театър, който помни гастролите на Николай Гяуров и Райна Кабаиванска. Съоръжението оцеля, след като бе приспособено за лятно кино. Вече половин век ресторантите "Малкия Бунарджик" и "Големия Бунарджик" събират почитатели на нетрадиционна кухня, в която задължително влизат пържени жабки. Засега най-добре поддържано е Трихълмието. Върху Джамбазтепе, Тексимтепе и Небеттепе е разположен архитектурният резерват Старият Пловдив По калдъръмените улици задължително се разхождат всички големци, които гостуват в Пловдив. На южния склон на Трихълмието е и емблемата на града - Античният театър. Районът се чисти редовно. Уличните лампи често се подменят, а старите къщи се реставрират с похвално усърдие. Освен за гости и театрали Старият град е любимо убежище за пловдивската бохема. Тук са известните кръчми "Старата къща", "Пълдин", "Алафрангите", "Ритора", "Филипопол". В тях няколко поколения поети и художници черпят творческо вдъхновение от вековния афоризъм "Ин вино веритас". Новото време превърна бомбоубежището под катедралния храм " Света Богородица" в ресторант "Камбаната". Кулинарните му специалитети почете Симеон II при едно от посещенията си у нас. Сега дипломати и министри най-често отсядат в "Аполония". Спортните звезди като Стефка Костадинова и Христо Стоичков предпочитат кухнята на "Улпия", собственост на бившия баскетболист Здравко Димитров-Зико. Балабановата къща пък си остава любимо място за литературни четения и камерни концерти. Чужденците не се уморяват да катерят стръмните улици, за да запалят свещи в църквите и да се полюбуват на българското изкуство в многобройните галерии на Трихълмието. Въпреки ограниченията за строеж в Стария град там вече се появиха множество сгради, които не само че не се вписват в архитектурния резерват, но и застрашават културни паметници. Предприемчиви бизнесмени хвърлиха луди пари, за да се сдобият със заведения в Стария град. Жертва на парвенюшки капризи станаха римски стени, древни разкопки, древногръцки мозайки. В момента градската управа на Пловдив и културното министерство обсъждат проект, според който Старият град ще получи специален статут на отделно кметство.
Здравко Тодоров
Елена Янева
standart@plovdiv.itdnet.net