Поканен бях да посетя адреса

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=168495

Ето каква бе мойта реакция по повод на това, че българите имат навика всичко пооплюят.


Хареса ми като хумор

но къде е замисъла, къде е идеята - струва ми се че става въпрос за азбучни истини.

А като погледне човек начина, по който много от хората са се изразили под стихотворението, ме хваща срам да се нарека българин, камо ли поет. Ето защо по-близо стоящите до мен хора знаят, че не се занимавам с издателска дейност на своите глупости, нито пък се титулувам като поет, защото тази титла е поругана, обезценена и смешна, именно заради богатата си инкрустация от бездарие.

За да не крада идеи и да несе влияя от други автори аз не чета и чужда поезия - правя компромис когато официално съм поканен. Макар и не поет, а изразител на слово, все пак е нужно като човешко същество да спазвам хигиена на духа. С моите принципи не натоварвам останалите, но ми стигат да стоя далеч от кучешките лайове на бесни читатели и поети, при които саливореята и саливопулверизацията са основни хобита.

Извинявам се на авторката, че споделих тук мнение повече за коментарите на творбата, отколкото като коментар на самата творба, но съм изумен от липсата на съдържание на тези коментари, а само от пълнежа им с бяс.

Лайте кучета бесни,
лайте бесни пумиари,
лайте, не щадете лиги,
вий сте днешните свинари.

Вярно е че има огромни количества бездарие, но истинските творци трябва да се отнасят към него със снизхождение, а не със презрение, макар често изкушенията да са големи.
Това е така, тъй като ако се занимаваш с нещо мръсно и несъвършенно, ти сам ставаш такъв, защото затъваш в неговата същност докато го анализираш и мислиш.
Затова мога да завърша първия ми пространен коментар на липсата на културно коментиране с това, че за простотията и бездарието се говори или добро, или нищо, като за сещате се кои субекти търпят подобно уважение - почти изключително мъртъвците.
Това че много от вас плюят заниманията на хората, занимаващи се с писане е достатъчно унизително занимание, за да мога оттук насетне да се старая да ви оставям свободни за всичките ви намерения.

Ето и една от репликите ми към главната редакторка на злополучния сайт Откровения:

Мая рядко мисля, по често чувствам, а ти смяташ ли за нормално всички авторови произведения да се правят на същински панаир от шепа бесни кучета и всичко почтено да отива на вятъра. Ти редакторке, отговори ми, защото на теб лежи отговорността за написаното слово тук и за превръщането на сайта в джафкалник между менструално изчерпани същества, за чийто имена можеш лесно да се ориентираш по съдържанието на техните коментари.

Ако имате големите претенции да мислете когато пишете или съблюдавахте минималните изисквания на етикета и културата, бихте могли да ме наричате само с обръщението Господин, тъй като нямам спомен някога да съм ви познавал. А за мен вие сте или само Мая, или Госпожа Попова. Изберете си сама.


Относно стиха на Анна - Ани поласкан съм, красива моя дама.Наистина мога да споделя спокойно и достойно мнението си, че от проявлението на духа ти тук, ти си много приятен събеседник

Посредствените бездарници след края оскотяват, за себе си напомнят жлъчно, от страх да не ги забравят!

Пасивността,която препоръчваш нито ще подобри нивото на поезията,нито слаб ще се усети, нито нападките срещу тях ще спрат..

Пасивността е решение Никога.

Ето един чудесен пример как трябва да се казва истината http://www.kultura.bg/article.php?id=15248

Мая рядко мисля, по често чувствам, а ти смяташ ли за нормално всички авторови произведения да се правят на същински панаир от шепа бесни кучета и всичко почтено да отива на вятъра. Ти редакторке, отговори ми, защото на теб лежи отговорността за написаното слово тук и за превръщането на сайта в джафкалник между менструално изчерпани същества, за чийто имена можеш лесно да се ориентираш по съдържанието на техните коментари.

Ако имате големите претенции да мислете когато пишете или съблюдавахте минималните изисквания на етикета и културата, бихте могли да ме наричате само с обръщението Господин, тъй като нямам спомен някога да съм ви познавал. А за мен вие сте или само Мая, или Госпожа Попова. Изберете си сама.


Относно стиха на Анна - Ани поласкан съм, красива моя дама.Наистина мога да споделя спокойно и достойно мнението си, че от проявлението на духа ти тук, ти си много приятен събеседник