Един специален филм за своенравието на налудничавата, но гениална осанка на една личност. Всеки страстен преследвач на красотата в конкретните й форми се оказва рано или късно обсебен и подвластен на красивия порок. Да гледаш филм с Ед Харис във въплъщението му на Бетховен е истинско удоволствие. Предадена е цялостния модернизъм на мислене на глухия и неповторим, необуздан характер, който може да бъде и учудващо възпитан, когато ситуацията го налага и да се извинява когато е необходимо. Един от най-анекдотичните моменти е когато за да се извини на обиден от него колега или гражданин, Бетхомен изпращал в знак на извинението си осолен шаран и печена пъстърва и това почти всеки път вършело работа. Това е така, защото той казвал суровата истина на хората, която след това смекчавал с малко осолена рибка. Какъв по-голям ексцентризъм от този. Приятно гледане на филма.
Между впрочем, много добре е пресъздадено и женското благородство на Ана Холц. Вижда се, че гениалността с недъг е невъзможна за изпълнение задача, ако не бъде подпомогната от здравия слух на неговия асистент Ана Холц.
Особено е важна сюжетната съпоставка между нормалното гениално присъствие на глухия Бетховен и на здравия физически, но душевно болен и хазартно пристрастен племенник на композитора, Карл Бетховен. Интересен е нечистоплътния момент с разбиването на чекмеджето касичка от племенника, за да покрие дълговете си от игра на карти.  На фона на кражбите на племенника контрастира голямата и сляпа любов на композитора към единствения му наследник Карл. Видна е борбата на силните характери във филма. Идеалният стремеж към чисто изкуство създава такива сътресения, които по време на концерта на Бетховен пораждат сълзи дори и у закоравелия му племенник. Да можеш да трогнеш освен всички  и най-закоравялата твар - това е задачата на истинското изкуство в гениалното му проявление. Не е възможно достигането му без личната саможертва и без непрекъсната почит към красотата в живота или изкуството.