Как успяваш

невидимо да ме обичаш,

реалният ми свят

разчупваш с лекота

сякаш стъпалата ти

прекършват сламени стъбла,

презирам призрачното си

невидимо присъствие,

сякаш съм наказан да бъда

в един и същи миг

и човек, и призрак лунен.