Представете си, че сте вълк. Това е предимството на човека, вълците не могат да си представят, че са хора. Някои хора твърде много да наподобяват техния нрав и диви привички, но аз не ви карам да изпадате чак в такива подробности. Вашата мисловна трансформация във вълк нека трае само няколко десетки секунди. Сега си представете, че сте вълк и то гладен. Опитвате се да измъкнете някаква форма на месце във стържещия ви стомах и единствено възможния изход за това са околните кошари. Здравият дивеч просто е далеч от вашите лапи, доколкото  останал такъв в планините. Сега си представете, че сте вълк в България. Тежко и горко ви, защото това е родината на омразата към вълците. Тази омраза се разпростира по всички нива на държавата - от местното, от обикновенния селски гражданин та чак до ловно-рибарския съюз. Омразата виси на въздуха и напуска вашата вълча съдба, ако сте щастлив да пресечете границата. Интересна работа е тази държава, дори да си човек, дори да си и вълк, макар тяхната взаимна вражда, веднъж напуснат ли границата на тази държава и тяхното тегло изведнъж спира. Очевидно като вълк можете да чуете с острия си слух как старите вълци са по охранени от вълците младоци, защото времената са станали непоносими. Вълчите предания за измършавяване, което предизвиква страх и ужас сред вълците от османското иго вече са забравени, както и хората не помнят времената на игото. Затова сега лесно се продават чест и родина. Сега обаче гладът е толкова силен, че младите вълци са по-умни гладувайки и разбират, че става дума за една форма на държавно иго. И даже вълците вече се плашат като гледат как от глад държавата яде самата себе си и как държавата само разгражда държавата. В този пир печалба има само ловнорибарския сюз според вълците. Това е тяхното мнение като гладуваща пасмина. А сега ми каже можете ли да си спомните, че въобще сте се трансформирали във вълк, когато ние не сме преставали да бъдем вълци едни спрямо други. И все пак има разлика и тя е съществена. Сега за последно си представете, че сте припадащ от глад вълк, на който вечер му пада пердето, почва силно да мечтае за животинска кръвинка и обикаля край най-крайните кошари, било на някое планинско село, било даже ако е много смел и тарикат на някой софийски краен имотец - там добитъка е с по-мазна козинка., защото и хищниците са много, ама много големи. Сега дали ще ви стреля селянин със цървули или ще пръсне козината ловната пушка на някой софийски джипаджия - това за вас няма никакво значение като вълк. Вашето сърце ще се пръсне от пукота отвън, а изтъргания стомах ще пръсне сърцето ви и отвътре. Кажете ми  тогава няма ли да си представите едно мизерно и унизително за всяка твар съществуване. Дали ще е ловец или ще е държава, Берн е далеч, няма как да си купите билет дотам. Единственото ви спасение е в посока север, в страната на Дракула, където да се надявате страха от тази легендарна историческа фигура да ви закриля. Там пък по пътя ще ви се изперчи Дунав. Сякаш Балкана на България е клопка за вълци. Чудя се как има още останали вълци. Честито задето за миг бяхте вълк, можете отново да станете човек, но каква ли е ползата, мизерията е отново същата, може би най-доброто лекарство е да се раждаме по рождение пънове.

И за вълци не ставаме...сами си го правим и сами ревем от себеси !!!! ако бяме пънове..пак щяхме от нещо да сме недоволни, и пак щяхме да намерим начин сами да си се унищожаваме... на нас българите шсияко другоможе да ни липсва, само не и невероятната способност сами да си се закопаваме...