Dimitar Georgieff - Dakov

Със сухи пръсти,
с белези от тръни ненаситни,
скрити в кожи пергаментни,
тръгнал пипнешком
за твоята постеля,
дълбая кладенец
на сълзи от възбуда.
Аз мога в таз пустиня
от твойто цвете
влага да изтръгна.
Първичен с теб съм,
като вещ ваятел,
в теб събирам
влага на разцвета.
Жаден съм като
пустинна твар
и в глината ти суха
намирам катинар,
със свежа пръчка
корена ти сух дълбая,
за да излея
в тебе чара си с въздишка
и в тебе спомена ми
да не вижда края.