Постинг
26.04.2009 01:42 -
Рецензия на филма "Афинити"
Автор: apollon
Категория: Изкуство
Прочетен: 1199 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.04.2009 15:20
Прочетен: 1199 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 26.04.2009 15:20
Очевидно хората жадни за любов и вярващи в едни абсурдни нейни измерения са отчаяно самотни, отчаяно неразбрани и отчаяно отчуждени. Само тогава може да се породи една болна страст, каквато е показана във филма. Особено важния логичен момент във филма е наистина правдивостта, че много свободни хора извън решетките са оковани в собствените си душевни затворени и чакат, дори се надяват да бъдат измамени, за да се съвземат и прогледнат. Обратно, хората които са зад решетките, не могат и не искат да роби, защото обстоятелствата ги карат да вярват в желанието си да бъдат свободни. Не можеш да вярваш на човек, който не е равностоен на теб и това сякаш е живейски принцип, който за жалост така мъгливо се прокрадва и всу убягва на човек. Това е филмът "Affinity"- гротеска на отчуждението, налудността, себичността. Това е филм за измамата, примесена с порочност, алюзии, желание да бъдеш измамен под маската на някакво необичайно въздействие. Това сякаш напомня, че измамата не е едностранно действие като кражбата например, а зависи и от поддалия се на измамата.
Друг въпрос, който повдига сюжета особено със заминаването на майката на главната героиня в Йоркшир е дали наистина някакви духове имат власт да контролират и променят събитията около. Отговорът на този въпрос би бил обиден за моята аудитория, поради което го оставям на безмълвието.
Друг въпрос, който повдига сюжета особено със заминаването на майката на главната героиня в Йоркшир е дали наистина някакви духове имат власт да контролират и променят събитията около. Отговорът на този въпрос би бил обиден за моята аудитория, поради което го оставям на безмълвието.
Няма коментари
Търсене