Аз вярвам, че най-силното оръдие е словото. Затова има различни езици, може би за да могат хората да живеят спокойно, впреки недостатъците от разноезичието и липсата на разбиране. Аз вярвам, че дори непрочетеното, непродумано слово има силата да осъществява необикновени неща. Най-мъдрото и най-дейното нещо на този свят е словото, неговата скрита интенция има по-голяма сила от действието, защото самото слово е императив на действието. Аз вярвам, че няма нещо по-силно от словото. Затова последните думи на осъдения е неговото право да поиска прошка, да намери извинение, да поиска милост, да намери думи да се защити или да отправи защитата си срещу несправедливо обвинение - често пъти обвинения, жертвата със своите думи осъжда по-жестоко своите палачи, отколкото палачите съдят своята жертва.
Аз вярвам в силата на словото и понякога се спирам да го използвам, когато съм стигнал на границата на непознатите ми области, когато съм стигнал до словесни пропасти или съм навлезнал в неразрираемите негови владения, където аз самия изглеждам като безпомощен глупак, защото неговата мъдрост е необхватна и непостижима. Именно на това е изградена притчата за дървото на знание, за ябълката на изкушението и за падението на човешкия род в "Битие".