Изречена и доловима,
наречена от мен любима,
ти искаш на сърцето ти да бъда ритъма,
и там във нашата поема,
да съществува само царствената рима,
да сме наистина самотни двама,
потънали в горещата си драма,
там ти ще хапваш от салама
на нашата трапеза върху слама,
така ще бъдем като Ева и Адама,
в своята идилия голяма,
там раздор и раздяла съвсем ще ги няма.